Отначало, разбира се, не бе на себе си от гняв — точно както бе очаквала
— Не се шегувай! Да излезеш на дуел? Ти, една жена? Проклятие, Лора, това вече е прекалено! — Както и можеше да се очаква обаче, накрая бе поомекнал.
И докато Лора витаеше в своето еуфорично, граничещо с ликуване настроение, брат й се опитваше да запази опасенията си за себе си.
Франко бе наясно, че независимо от протестите и упреците му, Лора ще заложи главата си. Дявол я взел — нея и буйната й кръв!
Естествено той не се безпокоеше, че може да бъде ранена или да получи дори една драскотина, ако вземеше участие в този детински дуел, на който тя очевидно придаваше някакво символично значение. Не, както се бе опитал да утеши Ена, която при последната им среща му се стори доста подтисната, Франко бе на мнение, че не Лора е тази, за която трябваше да се безпокои, а клетият й противник… дори без да става дума за възможните последици, в случаи че сестра му се покажеше достатъчно лекомислена и безразсъдна да го убие! С Лора човек никога не можеше да бъде сигурен. Бе съвършено непредвидима, а освен това й липсваше сдържаност и подобаващата и необходима доза самоконтрол.
Намираше, че е положил всички усилия да се разбере със сестра си и да бъде в приятелски отношения с нея. За жалост без успех! Лора бе прекалено твърдоглава, за да може човек разумно да разговаря с нея, а родителите им не можеха да бъдат открити дори с телеграма. Сам той дотолкова бе затънал в затруднения, че се налагаше доста набързо да напусне Париж.
От къде, по дявалите, можеше да знае, че няколко от новите му приятели — самозвани анархо-социалисти — ще стигнат толкова далече? Той не вярваше в екстремистите действия, които винаги имаха противоположен на очаквания ефект, и само забавяха или дори възпрепятстваха постигането на преследваните цели.
Глупости! Какъв смисъл има да бъдат залагани бомби на публични места, където освен набелязаните жертви загиваха и много невинни хора? Какво се опитваха да докажат? Той наистина вярваше в промените, но с мирни средства. В революцията на думите и духа, вместо на грубата сила и тероризма. Решението се криеше в това да се отвори съзнанието на хората за истината, а сърцата им — за състрадание към подтиснатите и лишените от привилегии.
Във всеки случай го бяха посъветвали — или по-точно му бяха наредили — още същата седмица да напусне Париж. Да отиде в Англия и да изчака, докато нещата се уталожат. Естествено той щеше да съпровожда Хелена и свекърва й… но трябваше да остави опърничавата си сестра сама да се грижи за себе си!
Може би така бе по-добре. Лора притежаваше невероятната способност да го нервира и изважда от равновесие и това винаги й бе давала предимство пред него! В края на краищата той не носеше отговорност за нея, въпреки че навярно отново щеше да я измъкне от бъркотията, в която тя несъмнено щеше да се забърка! Междувременно Франко успя донякъде да се освободи от обзелото го вътрешно напрежение, разкривайки противоречивите си чувства пред един приятел, на чиято дискретност напълно можеше да разчита.
Това бе Трент Чаланджър, зад който винаги стоеше вездесъщия Джим Бишъп. При това Франко бе открил колко общи неща имат помежду си, особено пък когато ставаше дума за господин Бишъп. Този човек изглежда имаше власт навсякъде и бе в течение на всички интриги и възможни развития на нещата. Джим Бишъп бе научил Лора да играе покер!
Сега обаче Франко трябваше да поговори с Трент, който по някакви необясними причини изглежда се интересуваше от Лора и дори бе запленен от нея. Удивително, когато човек си спомнеше, че първата им среща бе предизвикала само взаимна антипатия и словесни двубои относно така наречения годеж, за който и двамата не искаха и да чуят. Но въпреки открития си интерес към Лора, Трент отказваше да се срещне с нея и да поднови познанството си.
Франко си мислеше: „Това би бил същински дуел. Между двама равностойни противници, които се сблъскват и се хващат за гушите. Какъв ли ще е резултатът?“
— Пак тая моя сестра. Лора постоянно крои някое възмутително безобразие и, разбира се, е прекалено твърдоглава, за да се вслуша в гласа на разума!
— Така ли? И какво е то този път? — Трент бе превъзходен играч на покер и умееше чудесно да скрива чувствата си.
— Извикана е на дуел… и, разбира се, е приела!
— Е, и?
— Но това е смехотворно! Тези умишлено провокативни статии, които пише под псевдоним… доколкото я познавам, очевадно е предвидила развоя на нещата! Нещо повече, това дори й доставя удоволствие! Също както и на приятелките й — представителките на най-старата професия и онези амазонки. Те я окуражават, а тя намира това изключително вълнуващо. Нещо повече, не иска клетият виконт да разбере, че ще трябва да се дуелира с жена! С цялото си безочие Лора очаква да й стана секундант! Ако трябва да бъда искрен, вече не зная какво да правя с нея. Когато се опитам да я посъветвам, тя се инати като дете! Проклятие, какво да правя? Не мога да й попреча да доведе до край това безумно начинание… би било напълно безсмислено. Сякаш си нямам достатъчно проблеми.