Тогава неочаквано се отпусна върху нисък, меко застлан подиум или нещо, наподобяващо любовното ложе на някой махараджа. Затвори очи, прогонила всички мисли, за да остане само тяло и сетива. Топлата й кожа се допираше до меко тъмносиньо кадифе с бронзови и блестящи яркочервени нишки и Лора се остави на потока, който я отнасяше.
Над нея слабо блещукаха няколко жълто-червени лампи, окачени в ъглите на изглеждащото нереално помещение, което се разширяваше и свиваше в синхрон със собствената й утроба.
Хрумна й онова, което бе научила за тантризма, йогата на сетивата — въздържание, при което желанието расте и расте, сдържано колкото е възможно по-дълго, за да се излее в един момент като помитаща всичко по пътя си река.
Втриха в кожата й ухаещи на мускус и жасмин масла, докато тя не заблестя като скъпоценно бижу. Мека кожа, меки, подобни на нейното, тела се притискаха към тялото на Лора, изследваха го сред тих, страстен шепот.
— Гърдите ти са съвършени… с удоволствие бих ги издялал от камък… прелестна Лора!
— М-м-м… скъпо, скъпо момиче! М-м-м, да… гали ме и ти… целувай ме… харесвам ли ти?
В този момент за нея нямаше никакво значение кой изрича тези думи току до пламналите й страни. Всичко, което се случваше, й изглеждаше толкова естествено, почти неизбежно! Не можеше да има нищо лошо в това да отстъпи пред чувствата и усещанията си, които в крайна сметка щяха да доведат до утоляване на копнежа. Заедно с пречещите дрехи Лора се бе освободила и от последната следа от свян.
Тя прегръщаше, галеше, целуваше, изучаваше с устните си, с език, с чувствителните си пръсти, както и сама бе изучавана. Никога преди не бе чувствала такава интимност, такава хармония! За пръв път откриваше собствената си вродена чувственост!
Онзи, за когото се омъжеше, ако изобщо някога го направеше, трябваше да е в състояние да прояви разбиране, в случай че му разкажеше за тази нощ.
Франк щеше да го разбере. Но от друга страна тя предпочиташе той да остане неин приятел, вместо да се превърне в ревнив любовник или съпруг.
Франк Харис, който седеше в тъмното с кръстосани крака и наблюдаваше церемонията по посвещаването на Лора, чувстваше, че трябва да я има! Сега, когато бе готова… бе пред прага на най-голямото откритие в досегашния си живот. Ако сега не я вземеше, нямаше да го стори никога и вероятно щеше да съжалява до края на живота си! Лора… малка послушница… дръзка… сърцата… пълна с въпроси! Сега тя най-сетне бе готова!
Когато без да обръща внимание на похотливото пулсиране в слабините си, понечи да стане, Франк бе дръпнат обратно.
— Не! — рече Трент и в тази съвсем кратка дума звучеше едва сдържан гняв. — Съжалявам, Франк, но възнамерявам да отида пръв. Нали в крайна сметка трябва да се оженя за малката вещица… когато успея поне малко да я обуздая. И не бих допуснал по-късно да се чувства принудена да ми сложи рога, разбираш ли?
„Естествено, че разбирам“ — с неохота мислеше Франк, наблюдавайки така нареченият си приятел да се приближава към Лора.
Трябваше да се досети. Но Франк не бе нито толкова смел, нито толкова глупав, че да се бори с Трент за Лора. Между тях имаше нещо. Нещо, което и двамата криеха. Някаква интимност. Какво в същност?
„Боже, тя е родена уличница — мислеше Трент — и кокотка, която човек може да различи от пръв поглед.“ Трябваше да се ожени за нея и да я обязди като дива кобила, докато тя не рухнеше и не признаеше, че си е намерила майстора.
Какво, по дяволите, изобщо търсеше тук? Крайно време бе да разбере, че не може да флиртува с опасността, без в един момент да се сблъска с нея! Той щеше да направи с Лора точно това, което трябваше да стори преди четири години в Мексико, когато почти гола и мокра до кости я бе заварил в един поток!
— Значи това е, което ти харесва? Да бъдеш танцьорка в някой хиндуиски храм… да пресъздаваш любовта в танц, да даваш любов? Вече си опознала едната страна на любовта… надявам се, че си готова за друг вид игра!
Внезапно… съвсем неочаквано тя бе изтръгната от унеса, в която нежно и внимателно я водеха към нещо непознато, но толкова привлекателно! Груби, отвратителни думи развалиха магията… силни ръце я разтърсиха. Кой бе това? Този мъж, който бе разгонил и изплашил приятелките й, за да я вземе, сякаш тя бе някаква завладяна територия? Не трябваше да постъпва против волята си, нито да допуска нещо, което й бе неприятно. Трябваше просто да изкрещи протеста и гнева си от грубата му намеса в магическия й унес.
Тя отвори уста, за да даде воля на гнева си, когато мъжът целуна устните й. За миг всичко се стопи и изчезна. Мисли, гняв, протести…
Не остана нищо, освен една гола, приведена над нея мъжка фигура, която с изкусна, възбуждаща нежност сломи съпротивата й. Не можеше да види лицето му… но всъщност и не искаше. Сатир, който умело разпалваше страстта й, възбуждаше я и я носеше към един връх на насладата, за който не бе й сънувала! И, разбира се, всичко това трябва да бе сън!