Веднъж започнал, господин Менъринг изглежда изпитваше облекчение да даде воля на чувствата си, които сега избликнаха в същински словесен порой.
— Младата дама ми каза, че винаги носела със себе си пистолет… в единия от джобовете на… нали знаете, този американски костюм за езда, който тя носи и с който, както ми обясни, нямала нужда от дамско седло! Между другото, тя излиза в шест сутринта! Може би трябваше да споделя с вас по-рано, но в крайна сметка дамата е гостенка на госпожата! И какво друго можех да сторя освен да се опитам да я убедя да се откаже от намерението си? За нещастие младата дама изглежда доста упорита!
Госпожица Едж бе затаила дъх и с безпокойство очакваше реакцията на лейди Хонория на най-новото ужасно лекомислие на Лора. Тя харесваше момичето, но… ах, мили боже, каква непредпазливост! Докъде ли щеше да доведе това?
За нейно учудване отначало лейди Хонория само се изкиска, след това сякаш понечи да се закашля, но вместо това рече:
— Хм! Е, навярно тази ранна езда е за предпочитане пред някое друго лекомислие, което мога да си представя! Благодаря, Менъринг. И моля, имайте грижа веднага щом се върне, госпожица Лора да узнае, че желая да говоря с нея. — Тя взе донесения й от Менъринг „Таймс“ и с леко кимване освободи иконома.
— Хм! — провлачено рече графинята и остави вестника да се изплъзне от ръката й, щом Менъринг напусна стаята. — Все още не виждам причина да правя въпрос от подобна дреболия! Няма нищо осъдително в това една млада дама да поязди рано сутрин, преди другите да са станали! Някога аз също съм го правила… наистина, без да нося в себе си пистолет! Не, Изи, човек трябва да съсредоточи усилията си върху важните неща! Нека видим… днес следобед е визитата на младия господин Морган, след това операта, а накрая вечерята у госпожа Шалмер! Има ли някоя уговорка, която забравям?
Госпожица Едж извади подвързана в кожа и надписана със златни букви книга и започна да я разлиства. В нея педантично бяха записани датата и часа на ангажиментите, поканите за чай, за вечеря и дори езда на всеки от членовете на дома. Лейди Хонория настояваше винаги да е в течение на намеренията на останалите, както сама се изразяваше.
Сега госпожица Едж смутено вдигна поглед.
— О! Ако братът на госпожица Лора дойде в четири… за три и половина имате уговорка за чай с госпожа Прентис! Макар че допускам…
— Глупости, глупости! Какво значение има това? Той не идва заради мен, а за да говори със сестра си. Какво става с нея?
— Тя е… нека погледна… в два има проба при госпожа Фльор на „Риджънт Стрийт“. А след това…
— Добре, добре. Като се видя с нея ще уредим всичко. Снаха ми ще приеме младия господин и ще го занимава, в случай че госпожица Морган закъснее… както обикновено, доколкото успях да установя!
„А ако и днес стане така… е, ще видим!“ — мислеше лейди Хонория по-късно. Жал й бе постоянно да вижда снаха см да се мотае подтисната наоколо. А понеже сега се говореше, че госпожа Уестбридж навсякъде се появявала в компанията на херцог Ройс… всъщност, времето щеше да покаже! Ена се нуждаеше от нещо, което да й върне желанието за живот. Не би било зле, ако Лора наистина бъдеше забавена от някой друг ангажимент. Лейди Хонория изпитваше огромно удоволствие тайничко да дирижира нещата… и хората.
„За всичко това трябва да благодаря на Трент“ — гневно мислеше Франко. Наистина ли се налагаше да изпраща визитната си картичка и да си уговаря среща само за да говори със собствената си сестра?
А след като отстъпи и в уречения ден и час бе в Седжуик, му съобщиха, че госпожица Лора още не се била върнала от някаква среща!
Франко бе на път да остави кратка и остра бележка и да се сбогува, когато икономът му съобщи, че младата графиня щяла да го приеме, докато се върнела сестра му.
Хелена? Тя го очакваше! Как? Както винаги — с поднос за чай, готова да му напълни една чашка? Изплувалият в паметта му образ на Хелена го накара да се поколебае и в крайна сметка да остане… по дяволите лекомислената му, вятърничава сестра!
Когато се втурна в дневната, Лора приличаше на ураган в сивия си костюм за езда със строга мъжка кройка. Под разкопчаното сако носеше жилетка в турско синьо и плисирана бяла копринена риза с висока яка. Както обикновено, с неодобрение установи Франко, тя приличаше на циганка! фибите не успяваха да удържат косата й и немирни къдрици се спускаха по сгорещените й страни и изящна шия.