— Ами? Не ми се вярва! Мъж, който има толкова лош вкус, че да отнеме госпожа Уестбридж от брат ми… о, съжалявам, Ена, но… а освен това, как е възможно един американец да се откаже от гражданството си само и само да се сдобие с някаква английска титла? Херцог Ройс! Не се съмнявам, че те двамата със сладката Сабина напълно се заслужават един друг!
Хелена бе в чудесно настроение и дори споменаването името на госпожа Уестбридж не бе в състояние да го развали, още повече сега, когато знаеше, че отново бе спечелила сърцето на Франко. През цялото време наблюдаваше Лора, която кръстосваше стаята, размишлявайки на глас, без при това да си мери особено приказките. Хелена, която знаеше за страстта на приятелката си към предизвикателството, рече лукаво:
— Но Лора, не мислиш ли, че ще ти достави удоволствие да отклониш вниманието му от госпожа Уестбридж? Само за да докажеш, че си в състояние да го сториш? Зная, че можеш! Представям си изражението й! Лора, моля те!
— Това предизвикателство ли е? — При мисълта за това Лора се разсмя. От пръв поглед бе изпитала антипатия към накичената с бижута госпожа Уестбридж и… е, може би пък си струваше! — Ще си помисля дали поне да не пофлиртувам с него. За да я подразня, тази гъска… Е, да, може би, за да докажа, че може да бъде надвита в собствената й игра. Може би. Всичко зависи от това дали ще съм в настроение. Но тогава само стой и гледай, Ена!
22
Появата пред операта на двете млади жени — Хелена, графиня Седжуик, и приятелката й, госпожица Лора Морган, предизвика истински фурор. Дамите слязоха от каретата, съпровождани от лейди Хонория, която носеше извезана в черно, червено и кралско синьо коприна и кожена наметка. Дори множеството от любопитни граждани и зяпачи, които се събираха, за да обсъждат гардероба и появата на Haute Monde16 и да си разменят шепнешком най-новите клюки, занемя за момент, нещо, което се случваше твърде рядко, при това единствено при вида на най-известните и неоспорими красавици.
Двете жени се допълваха по съвършен начин — Хелена, с нейната блестяща златиста коса и топазено ясни очи, и Лора, с тъмна коса и бакърени кичури, които улавяха светлината при всяко движение на главата й. Дори дрехите им, създадени специално за тях от модната къща „Уърт“, контрастираха по приятен, даже вълнуващ начин. Лора носеше рокля в турско синьо и златно, изработена от коприна с втъкани фини червени нишки и хармонираща с огненочервените опали, които господин и госпожа Морган бяха подарили на дъщеря си за двадесет и първия й рожден ден. Тоалетът на Хелена пък бе в тъмно злато със смарагдено зелен нюанс и бе увенчан от разкошната смарагдена огърлица, подарена й от семейство Седжуик по случай сватбата й.
На това бляскаво събитие младите жени бяха в компанията и на лорд Антъни Грей и сестра му Евелин. Лейди Хонория бе настояла Лора да се запознае с колкото е възможно повече подхождащи на положението й млади мъже. Лорд Антъни, син на маркиз, бе смятан за изключително добра партия, а сестра му Евелин освен ум и образованост притежаваше горещ темперамент, чувство за хумор и пленителна усмивка.
За най-голямо учудване на Хелена и Лора лейди Хонория бе разрешила на Реджи Форестър да им прави компания в ложата. След като се бяха настанили удобно, тя прошепна на ухото на Лора:
— Помислих си, че ще ни е от полза, когато дойде време за шампанското и освежителните напитки! Освен това щеше да изглежда малко странно, ако се появяхме само с един кавалер на четири дами. — След това добави: — А къде е вашият французин? Мислех, че ще го видим тази вечер.
— Наложи се да замине за Париж… дипломатически ангажименти, както ми обясни — тихо отвърна Лора. — Но възнамерява да се върне още днес… и съм убедена, че ще го направи.
— Така, така! Убедена ли сте? Не се заблуждавайте… аз не бих вярвала на думите на никой мъж, дори ако се кълне във вечна вярност! Вярвам повече на онези, които избягват да се кълнат… но всъщност научих това доста късно! Във всеки случай най-добре ще е да го държите на разстояние… а това вие умеете отлично!
Тези няколко разменени реплики бяха отвлекли вниманието на Лора и тя не забеляза, че почти всички погледи бяха обърнати към тяхната ложа. Театрални бинокли и лорнети непрекъснато ги следяха като животни в зоопарк, както Лора с раздразнение установи. Накрая тя последва примера на лейди Хонория, вдигна собствения си театрален бинокъл и от своя страна започна да изучава онези, които я наблюдаваха.
Скоро светлините угаснаха, а оркестърът поде увертюрата към „Травмата“. Лора се облегна в креслото си, радвайки се на възможността още веднъж да чуе любимата си опера. Лорд Антъни, който седеше от едната й страна, прошепна: