— Значи „Травиата“ харесва и на вас. Лично аз винаги съм обичал тази опера.
— Да — отвърна Лора — въпреки, че неведнъж съм се питала защо винаги жените са тези, които правят погрешни стъпки. Бедната Виолета… ако не бе толкова слаба и оставена на милостта на мъжете. Не чак толкова благородна и малко по-практично настроена!
На лорд Антъни, комуто бе излязло име на книжен плъх, последните й думи направиха силно впечатление и той тихо се засмя, преди отново да насочи вниманието си към сцената. Госпожица Морган му допадаше. Тя притежаваше чувство за хумор и необуздан темперамент и лорд Антъни трябваше да си признае, че се наслаждава на компанията й.
На Реджи Форестър бе отредено мястото зад Лора и сега той се опитваше да не даде израз на раздразнението си от разменяните от нея и лорд Антъни Грей реплики. Питаше се защо не престава да тича подире й. Все пак когато ставаше дума да получи нещо, което желаеше, Реджи винаги се бе отличавал с упорство, а той съвсем определено искаше да има Лора Морган.
Той плъзна поглед по стройната й, украсена е бижута шия. Покрай нея се спускаха бакъреночервени кичури, които се бяха изплъзнали от строгата, придържана със златни гребени фризура. Каква наслада би изпитал, ако тя разпусне косата си… за него. С удоволствие би я завладял, притежавал… обуздавайки я по свой вкус като дива кобила. Да, той, а не французина щеше накрая да укроти буйния й темперамент, независимо от цената, на която щеше да получи нея и състоянието й. Сега обаче се налагаше да подходи съвсем внимателно. Трябваше търпеливо да изчака подходящия момент. Щеше да се представи за неин приятел и да я накара да му се довери. И така крачка след крачка… По дяволите, той наистина я желаеше повече от която и да било жена в живота си!
Хелена търсеше с поглед Франко, въпреки че го познаваше достатъчно добре, за да знае, че не е ревностен почитател на операта и навярно няма да присъства на представлението. Искаше й се свекърва й да не бе допускала Реджи Форестър в ложата им, тъй като в негово присъствие се чувстваше неловко и дори, необяснимо защо, някак виновна.
С тиха въздишка, която не убягна на наблюдателната й свекърва, младата жена изправи рамене и седна по-удобно в креслото си, решена повече да не се отдава на меланхолични самонаблюдения.
Лейди Хонория също не я свърташе на едно място. Тя нервно приглаждаше гънките на пищната си рокля, копнеейки светлините час по-скоро да оповестят края на първото действие. Възрастната жена много добре знаеше защо в последно време Хелена беше толкова замислена и безучастна, и съчувстваше на клетата си снаха, разкъсвана между очарователния любовник, пробудил чувствеността й, и бракът по сметка. Е, да, Хелена щеше да се научи да се приспособява, както на времето бе сторила самата тя. Когато една жена се покажеше достатъчно предпазлива и дискретна, можеше, подобно на мъжа, да има всичко, което пожелаеше! Навярно един ден Хелена щеше да се научи да разиграва любовниците си, както изглежда правеше Лора Морган!
В антракта лейди Хонория изпита облекчение от възможността да стане и се поразтъпче. Веднага след запалването на светлините тя и трите млади дами се отправиха към дамския бюфет. Реджи Форестър и лорд Антъни Грей щяха да донесат в ложата нещо за хапване и леденостудено шампанско. Лора и Хелена с удоволствие биха поспрели за момент, за да поздравят някои приятели и познати, но възрастната графиня нетърпеливо ги побутваше нататък.
— Няма нужда да правите нищо друго, освен да кимате с глава и да се усмихвате. В подобна навалица никой не очаква нещо повече от вас! — Въпреки всичко малката групичка бе принудена да спре, когато към тях приближи Уелският принц и помоли лейди Хонория да му представи дамите. След като бяха измерили Лора от главата до петите, сините му очи спряха на предизвикателното й деколте.
— Хм! — рече той. — Мисля, че си спомням за майка ви… приличате й. Има един портрет на този Алма-Тадема, на когото тя веднъж е позирала… но от тогава изтече доста вода! Все пак го купих. Държа го в Сандрингъм. Трябва да дойдете да го видите. Скоро, надявам се!
Хелена не бе на себе си от вълнение, а страните й бяха поруменели от радост. Госпожа Евелин се кикотеше тихо, а графинята и Лора нито за миг не изгубиха присъствие на духа и обичайната си ироничност.
— Така… сега подир вас, скъпа моя, ще хукнат нови настойчиви обожатели! Тази покана е като кралски печат, знак на признание… като че ли ви е притрябвало! — Лейди Хонория хвърли на Лора настойчив поглед, който казваше много. След това продължи: — Сега той със сигурност ще бъде на вечерята у госпожа Шалмер… и няма да пропусне да ви обърне внимание. Решихте ли вече как ще се държите с него?