Выбрать главу

Той я измери с присвитите си, блестящи като остри стъкълца очи, докато дамата му, положила скритите си в сатен пръсти върху дланта му, нервно бъбреше. Сабина поне бе предвидима и му оставяше достатъчно време да помисли… и дори да крои планове.

Междувременно на Сабина не й бе убягнало, че брат й както обикновено пърхаше около тази безсрамна въртиопашка Лора Морган… И въпреки че той бе само един от многобройните обожатели на американката, Сабина Уестбридж почувства да я обзема вълна на раздразнение. Не бе свикнал да вижда брат си така обсебен от мисълта за някоя жена, била тя богата или не. Беше отвратителен с показната си преданост, която изглежда оставаше напълно безплодна.

Все пак на нея й се удаде да привлече вниманието на американския херцог, поне за момента. Всички жени й завиждаха и най-вече онези, кои се стремяха към изгоден брак с богат мъж.

Всички смятаха, че тя здравата го е оплела в мрежите си. Сабина беше единствената жена, с която херцогът се появяваше на публични места, откакто бе пристигнал в Англия.

Но онова, което болшинството от присъстващите никога нямаше да разберат беше, че външните впечатления много често са измамни. Никога нямаше да научат колко далече бе той от това да изважда на бял свят чувствата си. Често този мъж бе не само смущаващо студен, но и направо коравосърдечен. А освен това не се оставяше никой да го прави на глупак, независимо какво си въобразяваше Реджи. Показното му внимание при първите им, умело нагласени от Франко срещи, не означаваше абсолютно нищо и Сабина Уестбридж го забеляза още от пръв поглед. Още при първата им среща той я бе съблякъл и накарал да загуби самообладание. Беше я галил — премерено и много внимателно… докато тя не изгуби способност да се владее, носена на вълните на страстта от един връх към друг. И всичко това без изобщо да прониква в нея.

Беше си играл с нея само с език и пръсти…

„Ох! Той е истински дивак“ — мислеше Сабина, скрита зад маската си от бликаща жизнерадост. Жесток злодей, който и без да използва насилие, успяваше да я накара да се държи като някоя проститутка — да го обслужва като евтина уличница. Можеше да я възбуди почти болезнено и да я държи в мъчително очакване, докато най-сетне благоволеше да я доведе до екстаз. Копеле! А отгоре на това, сякаш по някакъв неведом начин успяваше да отгатне всичките й тайни желания и фантазии и се възползваше от слабостите й, за да я привърже към себе си като някаква робиня на страстта.

Сабина си пое шумно дъх, спомняйки си следобеда, когато я бе накарал да се съблече пред него с престорена свенливост, а след това се отдадоха на безсрамни любовни игрички. Какъв развратник!

В този момент Трент прекъсна гневните й мисли, казвайки:

— Искаш ли чаша пунш с шампанско, скъпа моя? Предупредиха ме, че е примесен с ямайски ром, но може би ще успее да прогони мрачното ти настроение. Уморена ли си? Искаш ли да те изпратя до в къщи?

— Не, благодаря — отвърна Сабина, загръщайки се в гордостта си като в някаква пазеща я от външния свят наметка. Нима той си мислеше, че не е забелязала къде бе вниманието му. След миг, пряко волята си, добави: — Но не се притеснявай да ме оставиш и отидеш там, където от известно време са обърнати погледите ти! Би ли желал да те представя на най-новата ни американска мома за женене?

— Познаваш ли я? — той сякаш изобщо не бе забелязан хапливите й забележки, а отгоре на всичко имаше и наглостта да й се усмихва.

— Да, срещала съм приказно богатата наследница. Разбира се, с удоволствие ще те запозная с нея… ако успеем да се доберем до нея. Доколкото виждам, след оттеглянето на Уелския принц, сега мястото му е заето от онзи френски граф. Е?

— Е? Какво предпочиташ — чаша пунш или един валс? Между другото, вече познавам госпожица Морган… по-точно от няколко години. Преди време бяхме дори сгодени. — Видял изумлението в очите на Сабина и руменината, която заля порцеланово бялата й кожа, той се изсмя саркастично: — Договореност между двата ни рода, разбираш ли, сладка моя. За щастие и на двама ни, имахме време да размислим… да опознаем други хора и други места — живота в цялата му пълнота… с всички негови радости.

За пръв път успя дотолкова да пробие привичното й самообладание, че тя онемя. А когато той с пресилена любезност й предложи ръка, Сабина Уестбридж го последва безмълвно, без да се интересува накъде я води. Дали я будалкаше? Или може би това беше самата истина? Дали Франко знаеше нещо… и което бе още по-важно — знаеше ли Реджи? Дявол го взел този мъж! По дяволите всички мъже! Защо бе възпитана и приучена да ги ласкае и да им се подчинява? Лора Морган не го правеше… това поне бе ясно. Тя следваше собствения си път, правеше онова, което й се нрави… а и по всичко личеше, че успява да се измъкне безнаказано!