Успяла донякъде да си възвърне самообладанието, Сабина забеляза хапливо:
— Ах, така ли? Но това е невероятно! Щом сте толкова стари приятели, защо не поканиш госпожица Морган на един танц?
Очите на Трент отново се присвиха, блуждаейки по посока на американката.
— Може би наистина ще го направя — провлачено отвърна той. — Но не още. Трябва да дам предимство на другите й обожатели, не намираш ли? Освен това съм дошъл тук с теб, скъпа моя!
Лора се питаше дали Уелският принц не я е сбъркал с майка й. Беше известно, че той не обича да флиртува с неомъжени жени… за да не поема рискове, разбира се. Но… той бе загатнал за надеждата си, че след като се омъжи, тя ще се присъедини към приятелския кръг, известен сред висшите среди като кръга около дома Малбъроу. Във всеки случай негово кралско височество се бе държал така, сякаш сватбата й бе въпрос на най-близко бъдеще, и Лора не разбираше какво го бе навело на подобна мисъл! Ако милият й брат бе направил някои намеци, за да защити името й, двамата с него отново щяха да кръстосат шпаги!
Междувременно тя напълно бе забравила така наречения американски херцог, когото очакваха да се появи в компанията на госпожа Сабина Уестбридж. Това отчасти се дължеше на факта, че освен от принца, с неговите странни намеци, тя бе обсаждана от Мишел и Реджи, които си разменяха навъсени погледи. Доста неловка ситуация! Лора тъкмо възнамеряваше да се престори, че има главоболие и да се оттегли, когато видя към нея да се приближава Франко, в чиито лешниково кафяви очи блестеше подозрителна усмивка! Този поглед трябваше да я накара да бъде нащрек! Тогава, казваше си тя по-късно, щеше да е подготвена за шока, който я очакваше!
— Лора! Ето къде си била… доведох един стар познат. Помниш ли Трент Чаланджър? Преди години в Мексико той ни спаси живота. Но искам да ти го представя съвсем официално, за да докажа, че по време на престоя си в Европа съм възприел някои маниери! Сестра ми Лора… херцог Ройс!
Трябваше само за миг да погледне в приличните му на диаманти очи, за да бъде пронизана от спомена като от светкавица. Тя протегна вдървено ръка като някоя марионетка, преди да си повъзвърне самообладанието.
— Вие! — промълви Лора.
— Що за поздрав, още повече след такова мило представяне! Изглеждате страхотно, Лоричке… и вече ни най-малко не приличате на мексиканската водна нимфа! — След това, сякаш тя бе някое недодялано дете, той сви рамене и се усмихна на двамата й слисани обожатели, като че искаше да се извини за лошото й държание.
За миг й се стори… но след това реши, че е по-добре да не мисли за това. Този човек беше същият онзи неприятен Трент Чаланджър, които, наричайки я „нимфа“ и „Лоричка“, искаше да й припомни за злополучната им среща преди години в Мексико. Но този мъж в никакъв случай не можеше да е онзи… онзи другият, ако и гласът му да й се бе сторил странно познат. Но не, невъзможно беше… а и той навярно не говореше нито дума френски! Разбира се, че не. Бе дочула, че съвсем скоро бил пристигнал от Америка и не се показвал често сред хора, тъй като бил зает с управлението на имотите си. А също и със Сабина Уестбридж, разбира се. Нищо чудно! Мъжът бе точно толкова
неприятен, колкото го помнеше. Лора бе решена при първа възможност да го постави на мястото му.
Но с каква лекота и колко незабелязано той манипулираше всички, включително и нея самата. Тя се опита да използва Сабина като претекст за отказа си да танцува с него. Госпожа Уестбридж обаче със сладникава любезност се закле, че нямала нищо против един танц между стари познати и възнамерявала да се възползва от възможността да поговори с брат си, с когото отдавна не била имала възможност да размени някоя дума. По-точно, откакто той се запознал с госпожица Морган!
Тогава Франко, коварният предател, въвлече противящия се граф Д’Арланжан в някаква политическа дискусия… така че на Лора не и оставаше нищо друго, освен да приеме поканата на Трент Чаланджър, която й бе прозвучала по-скоро като заповед.
— Като стар семеен приятел настоявам на това! — рече той, отвеждайки я от приятелите й. — Още не съм имал възможността да установя колко добре… танцувате валс, не съм ли прав? Въпреки че, разбира се, дочух, че се отличавате с необикновен талант във всичко, с което се занимавате!
„Какво искаше да каже с това?“ — ядосано се питаше Лора. Ако тази сцена не се разиграваше пред погледите на всички и в присъствието на негово кралско височество, тя с удоволствие би му обяснила някой неща, като най-напред би го зашлевила. Мъжът я държеше прекалено здраво в обятията си, така че тя се оказа притисната към стегнатото му, мускулесто тяло.