— Виждам, че все още не сте се научил да бъдете вежлив! — възмути се тя. — Можете да поотпуснете малко хватката, освен ако вашата малка руса прелъстителка не ви е научила да държите жените здраво, за да не могат да ви избягат. И как смеете с чиста съвест да наричате себе си херцог! Допускам, все още сте американец? Ние не признаваме подобни благороднически измишльотини, както добре знаете, освен ако не сте от онези фанатични англофили, които за едно „сър“, „лорд“ или „ваша светлост“ пред името си, се отказват от американското си гражданство. Вие наистина… — в този момент Трент я завъртя толкова силно и така я притисна към себе си, че тя се задъха и за малко не изгуби равновесие. „Да върви по дяволите! — помисли си Лора. — Да върви по дяволите!“ В този момент Трент също я ругаеше наум за кратката хаплива забележка, която доста добре бе постигнала целта си!
Всичко около нея се въртеше в някакъв лудешки вихър и тя буквално бе принудена да се притиска към мъжа, докато балната зала не придоби отново ясните си очертания и Лора не си възвърна равновесието. Мъжът каза нещо с провлечения си, саркастичен маниер, който тя бе намразила още от момента на тяхната първа, злополучна среща… която той още й напомняше, безсъвестният негодник! Всъщност, в момента той бе предприел офанзива и тя се видя принудена да се отбранява!
— Аз наистина съм… какво? Какво да правя с вас, Лоричка? Трябва да кажа, че през изминалите години няколко пъти съм си задавал въпроса какво би станало, ако се бях възползвал от вашата безпомощност… тогава, завързана за дървото, при това почти гола… И не си въобразявайте, че не съм забелязал как ме наблюдавахте, докато се къпех. Бъдете искрена… ако все още не сте забравила какво значи това, скъпа. Не сте ли си задавала този въпрос?
Той, разбира се, правеше опити да я обърка и дразни! Но защо, защо! Във всеки случай тя нямаше да допусне нищо подобно.
— Ако не бяхме на публично място и изложени на любопитните погледи на толкова много хора, ваша светлост, щях… наистина, бих…
— Какво бихте направила? Бихте се оставила да ви любят… бавно и с наслада… след като бъде свален корсета, разбира се… или бихте ме ударила със симпатичното си ветрило по пръстите, заради известни произшествия, които ние и двамата добре помним? Би ми било жалко да науча, сладка циганко, че сте станала не само изискана дама, но и лицемерка.
— Няма да позволя да си играете с мен, сякаш… да, няма да допусна да ме дразните така, Трент Чаланджър… или както и да се наричате сега! Кажете, как предпочитате да ви наричат? Нито мнението ви, нито новопридобитата ви титла имат някакво значение за мен… разбрахте ли ме? — Тонът на Лора бе станал ледено студен… почти толкова студен, колкото очите му.
Независимо от оправданото му, както той смяташе, раздразнение от онова, което бе станало от нея, Трент не можа да се сдържи да не се усмихне. Тази вятърничава, блестяща, повърхностна пеперуда, танцуваща под слънчевите лъчи на вниманието на кралски особи и обикновени авантюристи… тя значи нямало да позволи, как се изрази, да я дразнят? Той щеше да я дразни и да си играе с нея дотогава, докато борещите се в нея противоположности го забавляваха. Още не бе дошло време да сложи точка. Щеше да се наслади на отчаяната й съпротива, преди да я подмами в мрежите си и накара да признае поражението си — високомерната, прекалено самоуверена и безразсъдна лудетина!
— Нямам голямо желание да танцувам повече с вас или да бъда подмятана насила насам-натам! Забравихте ли, че сте кавалер на госпожа Уестбридж? По-добре поговорете с брат ми, вместо да ми досаждате с отвратителни спомени. В края на краища двамата с него имате много общи неща!
Този път той наистина се разсмя и буреносните му очи за миг пробляснаха сребристо сиви.
— Браво, малка циганко! Научила сте това-онова. Така сте много по-интересна, знаете ли? — Преди Лора да успее да отвърне нещо, тя отново се почувства плътно притисната към тялото му и мъжът умишлено я завъртя от единия край на залата до другия, така че обхваналият я световъртеж й попречи да го зашлеви по лицето или дори само да запротестира, когато той се наведе към нея и погали полуотворените и устни, преди да я върне на Мишел!
— Останала сте без дъх, скъпа! — измърмори Мишел, обвивайки покровителствено ръка около кръста й. — Оскърби ли ви?