Лора и Хелена научиха, че отиват да купят шапки, панделки и платове, от които трябваше да бъдат ушити нови дрехи за двете млади жени. Защото, както твърдеше лейди Хонория, никоя елегантна дама не бивало да е появява в салоните на изисканото общество два пъти с една и съща рокля.
— А тъй като вече стана следобед, намирам, че сега е най-подходящото време пътьом да оставим визитните си картички там, където е необходимо.
Лора и Ена размениха примирени погледи. Правенето на визити можеше да бъде безкрайно начинание, при това отегчително до смърт.
Лора имаше усещането, че бе задрямала, когато чу кочияшът да обявява:
— Ройс Хауз, уважаеми дами. — Лора почти подскочи от ужас, което не остана незабелязано от лейди Хонория.
— Ройс Хауз? Но, Ена, защо ще оставяме визитните си картички щом господарите отсъстват? — прошепна на приятелката си Лора.
Това също не убягна на лейди Хонория, която хвърли на младата жена унищожителен поглед, преди да обясни:
— Разбира се, че ще спрем тук и ще оставим визитните си картички. Така е прието, при положение че сме поканени в този дом на прием, който ще се състои след по-малко от седмица.
— Но, госпожо — избухна Лора — мислех… чух, че…
— Съобщиха ми — прекъсна я лейди Хонория, — че моята приятелка, лейди Маргарет, вече е пристигнала в града.
Още докато Лора се опитваше да смели тази новина, която незнайно защо я изплаши, се появи лакеят, който бе взел визитните им картички, и усмихнато обясни, че лейди Маргарет се надявала приятелката й и двете млади дами да й правят компания за следобедния чай.
— Много добре! С удоволствие ще се качим — обясни лейди Хонория, преди Лора да успее да възрази нещо.
Докато Лора с нежелание следваше възрастната жена, в главата й нахлуха противоречиви мисли.
Ако лейди Маргарет, неговата мащеха, вече беше тук, означаваше ли това, че той също скоро щеше да се завърне в Лондон? И как така лейди Хонория знаеше това, а тя самата не? Какво означаваше това посещение?
За нейно най-голямо облекчение бяха посрещнати само от две дами и нямаше никакви признаци за присъствието на херцога.
Лейди Маргарет Синклер беше дребна жена, но изправената й походка и вдигната на кок посребрена коса я правеха да изглежда по-висока. Имаше благо лице и открита усмивка, която изгря на устните й, когато с блестящи от искрена радост очи протегна ръце за поздрав. Госпожица Летисия Ренфю, компаньонката на лейди Маргарет, обясни развълнувано като нервно хихикаше, колко чудесно било, че лейди Хонория, графиня Седжуик и госпожица Морган приели да пият чай с тях.
— Толкова мило от страна на скъпия херцог… новия херцог, имам предвид, да ни предложи да дойдем тук! — обясни госпожица Ренфю с извисяващ се във фалцет глас, докато се грижеше всички да се настанят удобно. — Знаете ли, бяхме доста изнервени, когато ни извести за посещението си. Лейди Маргарет дори повече от мен, сигурна съм в това, въпреки че не го показа!
Лейди Маргарет я помоли да замълчи, преди да се обърне към гостенките и да каже спокойно:
— Тя е права. Когато получих писмото на господин Уедърби, в което той ни известяваше, че Ройс искал да ни посети, изобщо не знаех какво да очаквам. Преди винаги си бях мислела, че има нещо против мен. Бе толкова привързан към майка си, знаете ли.
— Ела най-сетне, Маргарет — подкани я лейди Хонория. — Трябва да ми разкажеш цялата история, защото знам единствено слухове!
Графинята огледа изискания салон на лейди Маргарет, в който нищо не беше променено. — Значи отново си стопанка на дома Ройс, да? Много добре! Радвам се, че Ройс бе достатъчно почтен да помисли за това! Сега трябва да се завърнеш в обществото.
В този момент се появи икономът, носещ голям поднос с петифури и сандвичи. Разговорът замлъкна, докато лейди Маргарет наливаше чая.
— Без мляко и захар за мен, моля — по навик обясни Лора и видя лейди Маргарет да се усмихва с разбиране. Едва сега забеляза резенчето лимон в чинийката си.
— Помислих си, че като американка предпочитате чая с лимон, вместо с мляко и захар, както го пием тук, в Англия — рече лейди Маргарет. — Завареният ми син прави точно като вас, знаете ли. Каза, че понасял чая единствено с малко лимонов сок!
Лейди Хонория забеляза израза на лицето на Лора и се постара да го запомни, преди да се наведе към лейди Маргарет и да каже с особена интонация: