Выбрать главу

Потокът бе прекалено плитък, за да предложи истинска баня, но тя можеше да се излегне във водата и да се остави на вълните, които идваха и си отиваха почти толкова бързо, колкото стрелкащите се със своите блещукащи крилца водни кончета.

Лора остави мислите си да се носят в някаква пронизана от слънцето, спокойна леност. Чувстваше се като носено от потока без посока и цел листо.

Изведнъж този облян от слънце свят бе разрушен с един замах от нахлуването на някакъв висок, непознат глас:

— Hola, mitchacha4! Заспала ли си или правиш опити да се удавиш?

Лора подскочи ужасена и впери очи в брадатото лице на някакъв непознат, яхнал покрит с прах черен жребец, който нервно ровеше пръста с копито и изглеждаше поне толкова опасен, колкото ездача си.

— А, виждам, че още си жива! Често ли го правиш? — След това нетърпеливо продължи на испански: — Езика ли си глътна?

Беше едър мъж със сурови черти. Ниско нахлупена измачкана шапка с широка периферия засенчваше очите му. С кръстосаните на гърдите си патрондаши и стърчащите от двете страни на седлото пушки той приличаше на авантюрист, наемник и дори бандит. Освен това имаше револвери с прости, изтъркани от употреба дръжки.

— Нямате право да ме плашите така! — гневно му се сопна на испански Лора, след като си бе възвърнала дар слово. Противно на здравия разум тя не изпитваше страх, а единствено гняв. Този непознат бе нахлул в неприкосновеното й кътче, нарушавайки уединението й, и сега тя искаше той да изчезне. — И внимавайте да не се приближите прекалено до онази хала, коня ми!

Тя се надигна, без да съзнава, че е почти гола, докато не забеляза потрепването на ноздрите и стъписването на мъжа, което й напомни, че със същия успех можеше да се изправи пред него чисто гола, тъй като мократа риза лепнеше по тялото й и прозираше.

Студена тръпка премина по стоплената й от слънцето кожа. О, боже! Какво щеше да стане, ако…

— Тръгвайте най-сетне! След като се нагледахте!

Нямаше да покаже, че се бои. Тъй като не последва отговор, Лора пристъпи две крачки напред, мислейки за пистолета, който бе оставила под полата си — пистолет, който винаги носеше по време на своите излети. Както и ножа… но той бе останал в дисагите!

— Чуйте ме, чужденецо, най-добре би било веднага да се ометете! — хладно рече тя. — Изчезвайте веднага! Ако семейството ми научи за тази сцена, ще трябва да се простите с живота и дори всичките тези оръжия няма да ви спасят. Приличате ми на някой разбойник… или гринго, пресякъл нелегално границата. Тук не обичаме такива като вас, разбрахте ли? Какво изобщо търсите тук?

Предполагам същото, което и ти! — отвърна мъжът, а в спокойния му глас прозвуча шеговита нотка, накарала момичето да побеснее. — Исках малко да се поизмия от праха и да напоя коня си, това е всичко. — Той се ухили. — Не си мисли, че искам да те изнасиля! Не си губя времето с това да насилвам малки момиченца.

За неин най-голям ужас непознатият скочи от седлото и пристъпи.

— Само посмейте да се приближите! — изфуча Лора и му отправи смръщен поглед.

Изправен, той изглеждаше дори по-висок, отколкото й се бе сторил. На ръст бе колкото баща й. И наистина изглеждаше опасен — сега, когато се бе приближил, още повече от преди.

— Чуй ме, малката — рече той, сваляйки шапката и изтупвайки я в коляното си. — Или ще си поделим потока, или тъй като ти вече си се изкъпала, ще се прибереш у дома при майка си. Comprende5!

— О! — гневно избухна Лора.

По-късно тя си мислеше, че е трябвало да преглътне гнева си. Трябваше да го помоли да се обърне, докато се облече. Тогава щеше да успее да се добере до пистолета си. Вместо това тя по най-глупав начин го нарече мръсен гринго и се пресегна към оръжието. Успя да го достигне, но в момента, в който го сграбчи, един прашен ботуш настъпи китката й, като едва не я парализира, а след това я принуди да пусне оръжието. Две силни ръце я вдигнаха високо и извадиха от потока.

— Чуй ме сега, nuchacha, не обичам малки момиченца, които се опитват да ми въртят номерца!

Той я сграбчи за раменете и силно я разтърси, а Лора — извън себе си от гняв — забрави всяка предпазливост.

— Bastardo! Hijo de putana! Пусни ме! Веднага ме пусни или горчиво ще съжаляваш, обещавам ти! Ще пукнеш… аз ще те пречукам… ще те…

— Значи говориш като някоя уличница и имаш характера на побесняла вълчица! А освен това знаеш английски — също на английски рече Трент. — Хубав пистолет… и конят ти не е лош! Откраднала ли си ги, или синът на някой богат собственик на ранчо ти ги е дал в замяна на твоята благосклонност? Преодоля ли пристъпа си на гняв, малка кучко? Мога ли вече да те пусна?

вернуться

4

Hola, mitchacha (исп.) — здравей, момиче! — Б.пр.

вернуться

5

Compretide (исп.) — разбрано? — Б.пр.