Все пак си наложи да се усмихне с широка, фалшива усмивка и да каже:
— Много мило от ваша страна! Галерията наистина ми хареса, но трябва да призная, че съм малко уморена, а тепърва ще трябва да ходим на проба. — След това извика с по-остър глас, отколкото бе възнамерявала: — Ена, готова ли си, можем ли да вървим?
— Това вик за помощ ли беше? — прошепна Ройс на ухото й. След това с церемониален поклон отстъпи настрани, забелязал Ена да приближава към тях.
Долу лейди Хонория обяви, че било крайно време за тръгване.
— Вече мислех, че сте забравили, че след четвърт час трябва да сме на проба в „Уърт“.
Тя се сбогува с лейди Маргарет, след това също и двете млади жени благодариха на домакинята, но само Ена изрази признателност към херцог Ройс.
— Харесва ми — рече лейди Маргарет на доведения си син, след като гостите си бяха отишли. — Говоря за госпожица Морган. Наистина — добави тя неочаквано дръзко — лейди Хонория изглежда убедена в това, че вие двамата имате слабост един към друг! — След това малко по-хладно продължи: — Онова, което исках да кажа е, че не можех да не забележа промяната в държанието на госпожица Морган след вашето пристигане. И, надявам се няма да ми се сърдите, имах усещането, че от своя страна и вие бяхте развълнуван от присъствието й! — Тя отвърна на мрачния му поглед с примирително изражение. — не мисля, че щяхте да изглеждате толкова сърдит, ако не я харесвахте!
При тези думи изражението на Трент се разведри и той неволно се засмя.
— Наистина ли изглеждам сърдит? — Той се извърна и се огледа в едно украсено с орнаменти огледало, което висеше над камината. — Да! Изглежда сте права! — Той отново се обърна към лейди Маргарет. — Трябва да призная, че госпожицата притежава удивителната способност да ми влиза под кожата и да ме вбесява.
— Но аз останах с впечатлението, че вие също притежавате способността да я вбесявате — спокойно вметна лейди Маргарет.
— Наистина ли? — Трент продължи почти веднага: — Вероятно е вярно. Не зная защо, но ми доставя удоволствие да я ядосвам. Струва ми се, ние двамата сме като кремък и прахан — между нас хвърчат искри.
— Да, това ми направи впечатление и на мен — обади се госпожица Ренфю от ъгъла, в който седеше и плетеше. Трент й хвърли един от своите навъсени погледи и тя побърза отново да се заеме с ръкоделието.
— По дяволите! — Трент се осъзна: — Моля за извинение, госпожо, но истината е — добави в неочакван изблик на откровеност той, прекарвайки пръсти през разрошената си гарваново-черна коса, — че не зная какво да правя с нея!
Двете жени размениха многозначителни погледи, след което лейди Маргарет рече утешително:
— Убедена съм, че в края на краищата вие двамата ще се разберете. Между другото, не сте ли ми разказвал за някакъв годеж между вас? — остроумно, както сама смяташе, завърши тя. За миг се запита дали не е отишла прекалено далече, виждайки Трент да се протяга и смръщва вежди, но след това той сви рамене, а на устните му трепна едва доловима усмивка.
— Вярно е. И кой знае? Може би накрая наистина ще се оженя за нея… дори и ако трябва да я завлека насила пред олтара! — Очите му застрашително се присвиха, сякаш говореше сам на себе си. След това продължи с остър глас: — Мисля, че нашата госпожица Морган има нужда от обуздаване!
При тези думи госпожица Ренфю затаи дъх. Едно от кълбетата й се изтърколи на пода и Трент вежливо го вдигна. След това се извини и забърза нагоре по стълбите, викайки камериера си с неподобаващо висок глас.
— Мислите ли, че наистина се е влюбил в момичето? — прошепна госпожица Ренфю.
Лейди Маргарет замислено гледаше пред себе си.
— Може би. Поне така смята Хонория. Аз също не изключвам подобна възможност — с въздишка добави тя. — Можем само да се надяваме, Лети, че няма да се наранят прекалено жестоко, преди да открият един другиму истинските си чувства!
Горе Трент гневно ругаеше. Всички те бяха актьори! Той… и тя… съвършено играеха ролите си! Херцог Ройс и американската наследница. Чудесно заглавие за пиеса на Оскар Уайлд!
Имаше моменти, в които изпитваше желание да я удуши! И други, когато…
Когато по-късно вечерта напусна дома Ройс, Трент все още беше в мрачно настроение, от което смяташе да се отърси преди да е изтекла нощта. А на сутринта щеше да изпробва новия сив жребец, който бе купил на търг. Спокоен, издръжлив бегач. Боже! Колко му липсваше просторът и безкрайните пътища, които бе изоставил, заради това тук!
28