Накара я да постави крака на раменете му, след което започна да си играе е гърдите й, докато тя, независимо от неудобството на положението си, не започна да се извива, стенейки, и със сподавен глас не започна да го моли да влезе в нея. Когато най-сетне той го стори, Сабина издаде тих вик, първо от болка и унижение от грубостта, с която я бе взел, а след това от удоволствие, което ставаше все по-неудържимо, колкото по-дълбоко в нея проникваше той.
Малко по-късно Сабина шеговито рече:
— Какъв грубиян си само! Сега се убедих, че си истински дивак. — А когато Трент понечи да си тръгне, тя извика след него: — Ще излезем ли тази вечер? Намери ли време да прегледаш всички покани, които навярно си получил?
— Не, за съжаление още не. Но ако има някоя интересна покана за тази вечер, ще ти се обадя навреме по телефона, така че да можеш да се приготвиш и да излезем заедно.
Неочаквано Трент съжали, че бе излял гнева и разочарованието си върху Сабина. Тя поне не се преструваше и не се опитваше да скрива истинските си чувства. По свой си начин Сабина беше искрена.
Проблемът с Лора, хрумна му на връщане към дома Ройс, се състоеше в това, че тя беше непредвидима и отвратителна малка кучка! Боеше се от самата себе си, но не искаше да го признае. За разлика от Сабина, Лора бе нечестна дори пред себе си.
Когато се прибра, на стълбите към стаята му Трент бе спрян от госпожица Ренфю, която му съобщи, че се бил обадил някой си господин Бишъп. Всичко това тя описа така, сякаш ставаше дума за някакво необикновено вълнуващо събитие. Да, сигурна била, че не греши за името. Освен това била оставила бележка на бюрото в кабинета на господина.
— Каза, че се обаждал, за да потвърди някаква уговорка, която имал с вас… ах, за кога каза… дали за довечера или за утре вечер? Не, мисля, че е за утре вечер, но на бележката пише всичко… съжалявам, ваша светлост, но все още не мога да свикна с подобни неща като телефона!
Трент изпита нещо като гняв. По дяволите този Бишъп и потайните му кроежи. За момента имаше достатъчно грижи и най-вече въпросът какво да прави с проклетата малка вещица Лора Морган.
Получил малкото, напарфюмирано писмо на Франсин, в което тя го молеше възможно най-бързо да я посети, Реджи не бе на себе си от радост. Докато по най-краткия път бързаше към старата си приятелка, въображението му рисуваше най-невероятни картини — Лора, оставена на неговата милост и благоволение… Но едва въведен в салона на Франсин, още при първите й думи радостното му очакване се превърна в гняв и разочарование.
— Реджи, момчето ми, боя се, че нещата не се развиват така, както се надявахме.
— Какво имаш предвид? — попита той, а лицето му поруменя от гняв.
— Скъпи, искам да кажа, че нашият план, колкото и умен да беше той, не донесе успех.
Франсин се протегна сластно, преди да продължи:
— Мисля, че подценихме твоята госпожица Морган! Каза ми, че идвала от Америка, но не спомена нищо за това, че там жените са възпитани по-иначе от тукашните! — Тя забеляза объркания му поглед и обясни: — Предполагах, че двама мъже — едри, силни, въоръжени с тояги, ще са достатъчни, но твоята госпожица Морган ги е обърнала в бягство. След всичко, което чух, трябва да са доволни, че са отървали кожите! Единият от тях едва не е загубил най-деликатната част от тялото си. — Франсин неочаквано избухна в смях. — Знаеш ли какво, Реджи, с най-голямо удоволствие бих се запозната с тази малка амазонка, която така добре умее да се грижи за себе си. Ако не бе толкова богата, колкото казваш, навярно бих могла да й помогна да натрупа състояние при мен!
— Но как е възможно? — избухна Реджи, нервно кръстосвайки стаята. — Не разбирам как е успяла…
— Мисля — промърмори Франсин, — че трябва да бъдеш изключително предпазлив в отношенията си с госпожица Морган. Най-малкото, постарай се да не я настройваш прекалено много срещу себе си! — Тя стана от дивана, на който седеше досега и повика с пръст Реджи да се приближи. — Междувременно сигурно си разбрал, че в живота нещата не винаги стават така, както бихме искали. Защо, вместо да кръстосваш насам натам като гневен гимназист, не се утешиш с някое от момичетата ми? Още е рано и почти всички са свободни.
— Какво, за бога, да правя сега, Франсин?
— Всичко е съвсем просто, или не мислиш така? Или продължаваш играта с госпожица Морган — вече по нейните правила, — или се отказваш и я оставяш на другите кандидати.
Настроението на Реджи не се подобри ни най-малко, когато по-късно следобед посети сестра си и разбра, че Ройс само си играе с нея, а всъщност преследваше Лора Морган! Е, навярно можеше да използва този факт, подтиквайки Сабина да се сближи с госпожица Морган и да спечели доверието й.