— Ако постигнеш това, скъпа сестричке, би могла да споменеш колко близка си с Ройс, да й разкажеш за обещанията, които ти е дал, за интимната си връзка с него! Сама ще измислиш какво да й кажеш. И не забравяй, че това е нещо, което е от значение и за двама ни.
— Но аз не мога да я понасям — с погнуса рече Сабина. — И мразя начина, по който я гледа Ройс… и по който тя гледа него, въпреки че се преструва, че не може да го търпи! Зная, че и тя не ме харесва, как бих могла…
Влизайки, Реджи бе заварил сестра си полуоблечена и властно бе отпратил камериерката й. Сега двамата стояха един срещу друг в малкия будоар и мъжът неочаквано протегна ръка, грубо стисвайки едното от зърната на гърдите й между пръстите си, така че последните й думи бяха заглушени от изненадан стон.
— Ще правиш онова, което ти казвам, разбра ли ме, Сабина?
Тя закри гърдите си с длани и кимна. Реджи изпитваше удоволствие да й причинява болка. Правеше го още от дете и тя винаги се бе бояла от него. И двамата знаеха добре, че тя съвсем точно ще изпълни нарежданията му.
30
— Какво се е случило с вас, дете? — попита лейди Хонория, вперила поглед в лицето на Лора. — От една седмица сте напълно променена, въпреки че имате обожатели, достатъчни да завъртят главата на всяко младо момиче! Зная, че не сте от тези, които се оставят лесно да бъдат впечатлени, нали така? Това е една от причините да ви харесвам толкова много! Но сега искам да зная какво се крие зад необичайно честата смяна на настроенията ви. Спокойно можете да ми разкажете, тъй като знаете, че рано или късно и сама ще науча!
Седнала във файтона, с Хелена от едната си страна и лейди Хонория насреща си, Лора се почувства притисната на тясно. Тя размени съзаклятнически поглед с приятелката си, която незабавно й се притече на помощ:
— Но, госпожо, аз не забелязвам никаква промяна у Лора! Може би е просто от напрежение… тя не е свикнала с лондонския сезон, а освен това…
— Глупости! — нетърпеливо я прекъсна лейди Хонория. — Разбирам тези неща по-добре от тебе! Остави Лора да отговори сама!
Лора неволно се изчерви, но отвърна спокойно:
— Ена е права, госпожо. Ако в последно време изглеждам малко уморена, то е само защото не съм свикнала на напрегнатия живот, от който почти не ми остава време да си отдъхна. — След това припряно добави: — Не си мислете, че не намирам това за вълнуващо, но…
— Ройс ли е причината? — директният въпрос на лейди Хонория завари Лора напълно неподготвена. — Зная, че сте го виждала с глупавата кукличка Уестбридж, но би трябвало да ви е ясно, че това не значи нищо. Мъжете са странни същества… за нещастие трябва да се научим да живеем с тях, но ако сме достатъчно умни, можем да ги водим за носа. Въпреки че за вас това не е нищо ново… виждала съм ви как се оправяте с останалите! Но Ройс е друго нещо, нали така? — Лора бе толкова объркана, че не успя да отговори нищо. — Не е лесно с него — продължи графинята. — Разбрах го още в първия миг, когато го видях. Какво смятате да правите?
— Аз… всъщност, наистина не зная! — чистосърдечно призна Лора, питайки се как така лейди Хонория винаги успяваше да открие истината.
— Тогава помислете за това, скъпо дете! — бърчейки нос, рече лейди Хонория, след което се облегна назад и затвори очи, давайки да се разбере, че разговорът е приключил.
Лора гледаше през прозореца и копнееше да се завърне в уединението на стаята си. Трескаво размишляваше над поставения й от лейди Хонория въпрос. Какво трябваше да прави? Не знаеше какво имаше между тях, но бе сигурна, че то съществува. За нея, също както и за него… да, това бе ясно. Но Ройс никога нямаше да я има! Бе прекалено властен за нейния вкус и прекалено високомерен. Предпочиташе да се сгоди за някои друг мъж, който и да е друг мъж, вместо да го остави да си мисли, че може да я има, след като се насити на госпожа Уестбридж. В последно време сестрата на Реджи бе направила всичко възможно да се държи мило. Бе стигнала дори до там, че започна да й шепне поверително на ухо, въпреки че Лора се опитваше да я държи на разстояние.
— Ах, вие с Ройс сте толкова стари приятели — бе й прошепнала Сабина, — че си мислех, не бихте ли могла да ми дадете някои съвети. Знаете ли, той е първият американец, когото срещам, и не зная как да се държа с него. Особено в доста компрометиращата ситуация, в която ме постави! Той изглежда изобщо не разбира това, въпреки че, естествено, твърди, че ме обича, и дори говори за женитба. Какво бихте ме посъветвала да сторя? Познавате го много по-добре от мен!