— Всъщност не — лаконично бе отвърнала Лора. — А ако наистина искате да получите съвет, аз лично бих го пратила по дяволите! — След това бе добавила: — Както трябва да сте разбрала, мъжете говорят и обещават почти всичко, когато това може да им бъде от полза. Защо да вярваме на лъжи, облечени в красиви думи? Аз не бих го направила.
Лора бе изпитала известно задоволство от гримасата, която думите й извикаха на красивото, кукленско лице на Сабина. Тя просто не можеше да понася тази жена!
— О, госпожице! Днес изглеждате прекрасно! — извика Адел, закопчавайки последното копче от бялата сатенена рокля с тъмносини кадифени панделки, която Лора щеше да носи тази вечер. Днес щеше да е приемът в Ройс Хауз, а Лора имаше усещането, че Адел я облича вече от часове.
— Само се погледнете в огледалото! Тази вечер госпожицата ще засенчи всички останали млади дами, сигурна съм в това!
Лора се обърна към огледалото и внимателно се огледа. Беше избрала рокля с достатъчно дълбоко деколте, обшито с дантела и мъниста, което да открива нежните овали на гърдите й. Беше решила да носи диаманти и сапфири. Адел затъкна в косата й две сини пера, но, макар и модерни, Лора не ги хареса.
— Махни ги, моля те! Изглеждам като глупачка с тези пера! Виж в кутията ми за бижута и избери някакви подходящи гребени.
Лора намираше, че с гребени в косите прилича на испанска танцьорка. Имаше истински испански гребени, подарени й от майка й. Грижливо втъкнати в косата й, те чудесно допълваха сложната прическа.
— Така е много по-добре!
— Госпожицата има усет за това кое е подходящо — мърмореше Адел, подавайки на Лора ветрилото от рисувана коприна и кехлибар.
Лора тъкмо щеше да поиска наметката си, когато Адел рече:
— Ах, има още нещо. Почакайте за момент, моля.
Тя порови в кутията за бижута на Лора и след малко триумфално извади дълга златна верижка, инкрустирана с малки диаманти и сапфири.
— Ето! Моля ви, нека поне опитаме как ще стои! Мисля, че изглежда великолепно. — Адел умело втъкна верижката във фризурата на Лора, а след това отстъпи крачка назад, за да се наслади на резултата. При най-малкото помръдване, камъчетата в косата на Лора блестяха във всички цветове на дъгата.
— Адел, ти си гениална! — с благодарност извика Лора. — Почти не мога да повярвам, че това съм аз! Но мисля, че е най-добре вече да слизам долу при Хелена и лейди Хонория, преди да са изпратили някой да ме повика.
— Е, най-сетне! — нетърпеливо извика лейди Хонория, виждайки Лора да слиза по стълбите. — Нямаме време за губене! Каретата чака, а вече сме закъснели достатъчно, въпреки че ми се щеше да поразгледам какви дрехи сте избрала за тази вечер. Във всеки случай наметката ви ми харесва! Хайде, идвайте!
След като се бяха настанили в каретата и потеглиха, Лора си помисли: „Нищо особено! Вечер като всяка друга! Дори ако негова светлост, херцог Ройс, благоволи да танцува с мен… е, пред всичките си гости той едва ли би се държал толкова безсрамно, колкото обикновено!“ Знаеше, че лорд Антъни ще бъде там, така че нямаше никаква причина да се бои от вечерта, абсолютно никаква!
„Малкото събиране“ се оказа великолепен и блестящ прием. Лейди Маргарет изглеждаше очарователно в роклята си от черна коприна върху сив сатен и с блестящи диаманти в косата. Тя ги прие също толкова сърдечно и любезно, колкото и при първата им среща. Що се отнася до заварения й син, Лора почти случайно хвърли поглед върху тъмната му глава с буйна коса и съзнателно отклони погледа и мислите си от него.
— Избрано общество — мимоходом забеляза лейди Хонория. — Маргарет знае как се организират подобни тържества, въпреки че не съмнявам, че гостите са подбрани от Ройс.
Лейди Хонория пожела да седне някъде, но настояваше Лора и снаха й да се смесят с гостите.
Лора намираше, че Хелена изглежда наистина чудесно. Роклята на приятелката й с цвят на слонова кост бе богато украсена с ориенталски плетеници, чиито цветове хармонираха с тези на полата и корсажа й. На изящните рамене на младата жена бяха пришити дантелени цветя, а кремавите й сатенени ръкавици също бяха украсени с дантела.
— Ена… колко добре изглеждаш! — прошепна Лора на ухото на приятелката си, но след това забеляза, че тя не я слуша и видя Франко решително да се приближава към тях.
Под погледа на Франко по страните на Хелена изби руменина, а Лора с облекчение откри сред гостите лорд Антъни и сестра му.
— Уелският принц вече е пристигнал — прошепна госпожа Евелин. — Нещо необичайно за него, знаете ли. — Тя хвърли дяволит поглед на Лора. — Непременно трябва да ми разкажете що за човек всъщност е той. Никога не ме е канил на танц, а виждам, че постоянно гледа към вас. Ето го там с госпожа Рандолф.