— Тук ли обичаш да киснеш, татенце?
— Човек търпи, търпи, па накрая му писне от готвеното в пансиона.
— Бизнесът ти си го бива. Сигурно притежаваш някоя друга автобусна линия.
— По дяволите, Джони, тук ми е по джоба. Един приятел кара свинското на Луи на нищожни цени и той ми се отплаща. Пържолите са нещо наистина чудни.
За последното наистина не се шегуваше. Пържолите бяха действително превъзходни. Разбрах колко съм бил гладен едва когато ножът и вилицата ми образуваха едно сребърно Т над лъснатата чиния. Извадих цигара и я запалих, като се отпуснах щастлив на стола. В същия миг се появи и блондинката иззад палмата и седна до мен на масата. Съвзех се едва когато клечката изгори палеца ми.
Беше сменила зелената рокля с друга, но разликата им беше само в цвета. След като я изучавах известно време малко по-отблизо, стигнах до извода, че роклята я правеше това, което беше под нея.
— Здравей, Ник. — каза тя с плътен и дрезгав глас и набърчи нослето си към мен.
— Здравей, Уенди. Запознай се с Джони.
Харесвам жени които протягат ръка и стискат твоята като мъж. Така разбирате от какъв материал са направени. При тая материалът беше действително екстра качество.
— Здравей, Уенди. Номерът ти ми хареса.
Тя се изсмя с дълбок гръден глас.
— Не си разочарован?
— Мъничко. Все ми се ще да вярвам, че някой ден конците на копчето ще изтънеят съвсем и…
— Ще пипна някоя жестока настинка. — засмя се тя.
Аз и се ухилих.
— Не се безпокой. Ще те стопля.
— Ще трябва да имаш под ръка тояга да прогонваш и другите мераклии. — изгрухтя татенцето. — Приключи ли за тая вечер, Уенди?
— Да. Мога да си ходя в къщи. Ти ли ще ме откараш?
— Разбира се. Ще те закарам до гарата и от там ще те поеме Джони.
Беше много мила от негова страна.
Уенди произнесе:
— Чудесно, но да не ми се наложи да се отбранявам?
— Не се възбуждай толкова. — посъветвах я аз. — Когато ми се наложи да се бия с дама, за да получа нещо от нея, аз ще се обеся.
Тя подпря брадичката си в дланта на изправената си ръка и усмивката и разцъфна по цялото и лице. Беше много красиво, с очи и уста от които бликаше пола и. Изглеждаше чудесно даже и когато изпълняваше номерата от безцветната програма, а това едва ли се удаваше на всеки.
— Само питах. — каза тя. — Тия дни е трудно да кажеш кой на какво е способен, а доколкото виждам, днес не си седял мирен.
— Имаш предвид главата ми ли?
— Да, плюс сакото ти.
Татенцето отмести чинията си и вдигна чашата си с последната глътка от питието.
— Това му е подарък от ченгетата, сладур.
Усмивката и избледня.
— От ченгетата?
— Казва се Джони Макбрайд.
Чудесната и уста оформи едно нямо «О» което стана част от уплашена гримаса.
— Искаш да кажеш, че…
— … че полицията иска да докаже че съм убил някой си. — довърших аз.
— Но те… те го доказаха!
— Би трябвало да поговориш с тях и да провериш.
Очите и се преместиха от мен на татенцето. Той я върна с палец към мен.
— Погледни му пръстите, Уенди!
Обърнах дланите си към нея и и позволих да погали гладката повърхност на пръстите ми. Изобщо нямаха противен вид. Годините на тежък труд по нефтените кули бяха премахнали по-голямата част от обезцветяването и щяха да си изглеждат съвсем нормални пръсти, стига да не бяха толкова гладки.
Тя понечи да каже нещо, но татенцето я спря.
— Той е луд.
Прибрах си ръцете и вдигнах цигарата.
— Ще се изненадаш много, ако разбереш колко съм нормален.
В гласа ми застърга стомана.
Татенцето едва сега я улови.
— Какво искаш да кажеш?
— Защо ме доведе тук, татенце? Наоколо има толкова много кръчми.
Той не отговори.
— Преди да тръгнем, ти се обади по телефона. На русата хубавица тук. Защо?
Ченето му увисна. Мина цяла секунда докато го затвори овчедушно.
— Ти си подслушвал. — обвини ме той.
— Подслушвал съм, дрън-дрън! Просто гадаех, и както виждам, съм познал.
— Прав си, Джони. Обади ми се.
Ухилих се на русокосата красавица и я оставих да подхвърли топката на стария изкуфелник.
— Окей, Джони. — каза той. — Обадих и се. Сега ще ти обясня защо. Мисля че съвсем си откачил за да се разхождаш тука, но в крайна това си е твоя работа и аз няма да ти се бъркам в нея. Ти се появи на най-оживеното място, където всеки може да те види, и по тоя начин си търсиш белята. Уенди има голяма и хубава къща, където може да те приюти.
— Това ли е всичко? — запитах аз.