Тъкмо обличах сакото си когато през вратата си подаде главата пиколото, което можеше да ми достави всичко на света, и ми се ухили.
— Добре че ви видях да идвате насам. Търсят ви по телефона на рецепцията. Човекът каза че е много важно и аз го помолих да изчака, докато ви извикам.
— Благодаря ти.
Пръстите му сграбчиха монетата от четвърт долар във въздуха. Върнах се обратно във фоайето на хотела и той ми посочи редицата от телефонни кабини.
— Номер четири. Прехвърлихме ви разговора там.
Затворих вратата, вдигнах слушалката и се обадих.
Почвах да си мисля че съм доста известна фигура за града, в който кракът ми никога не беше стъпвал. Нищо чудно цялата работа да се обърне на един голям майтап в края на краищата.
Един чудесни вълшебен майтап, който хората тук нямаше да забравят още на третия ден.
Гласът беше доста пресеклив.
— Хелоу… хелоу, Джони?
— Съвсем вярно, аз съм. — казах аз и зачаках да чуя какво ще последва.
— За бога, момчето ми, снощи не ме остави да мигна цяла нощ. Едва преди петнайсет минути успях да открия таксито което снощи те е закарало в града.
Говореше ми така, сякаш бях длъжен да го познавам, и не беше лъжа. Това беше старецът от железопътната гара и гласът му звучеше сякаш четеше разписанието на влаковете. Всичко едновременно и с краката нагоре. Сякаш три влака на една линия по едно и също време, знаете.
— Извинявай, татенце. — казах аз. — Пътуването беше много уморително и имах нужда от малко сън.
Той ме заля с водопад от думи.
— Джони, момчето ми, да не си откачил! Как ти хрумна да се върнеш! Веднага се махай от тоя хотел и идвай тука при мен!
Не съм мигнал цяла нощ, мислих само за теб и какво ще стане ако те хванат. Цяла нощ, да го знаеш. Само да те пипнат и знаеш какво ще стане. Не е необходимо да ти разказвам какво представлява този град. Знаеш какво ще ти се случи в момента в който прекрачиш прага. Сега хващай веднага такси и при мен, разбираш ли? Има автобус в западна посока след половин час и съм ти запазил билет.
През цялото време бях гледал през прозореца на кабината и ги видях още като влезнаха. Бяха двама. Единият беше животното което охраняваше гарата през нощта. Другият беше малко по-малък и не толкова набит. Лицето му цъфтеше от щастие, сякаш току-що беше настъпил змия, а по ръцете му не се виждаха никакви пръсти, защото всичките се бяха свили на юмруци. Джобът на бедрото му беше силно издут. От другата страна също. Две издутини, по една за всяка страна.
Казах му:
— Твърде късно, татенце. Вече са тук.
— О, господи, Джони!
— Довиждане, татенце. — казах аз, окачих слушалката и излязох от кабината.
Грубиянът наблюдаваше асансьора и не ме видя като излизах от кабината. Другият момък тъкмо викаше с пръст дежурния и го накара да му донесе регистрационната ми карта, когато се приближих и застанах до него.
Изобщо не изглеждаше да е подготвен за подобен ход от моя страна. Гледаше картата ми с надрасканото с едри букви име «Джони Макбрайд» в горната част и псуваше полугласно, когато се обадих:
— Не съм толкова труден за намиране, приятел.
Все едно че нечии пръсти се вмъкнаха под кожата му при врата и издърпаха лицето му от черепа. Изтърва картата и ръцете му бавно и целенасочено се устремиха към мен за да ме размажат на място. Само го изгледах и му казах:
— Опитай се само да ме докоснеш и ще ти размажа шибаното ухо.
Ръцете му спряха на половината разстояние до шията ми, а очите му се започнаха да се кокорят така, че след малко клепачите му вече нямаше къде да ходят. Горилата мигновено се завъртя и едновременно с това в ръката и цъфна палка, погледна ме, после партньора си, като запита:
— Този ли е? — улови слабото кимване и отново се втренчи в мен.
— Бре, бре. — каза той.
Ухилих им се и на двамата.
— Не се главозамайвайте от общественото си положение, момчета. Загрубее ли играта, ще ни изхвърлят и тримата оттук.
Ухилих им се още повече без да отделям очи от палката.
Собственикът и изтръгна една съвсем поносима усмивка от себе се.
— Брей, ти си бил голям бабаит, бе.
Гласът му прозвуча доста подигравателно, но той все пак прибра палката за всеки случай. Другият момък ме гледаше с нямо обожание. Ръцете му се бяха отпуснали, но очите не. Бяха като изцъклени, напълно изцъклени. Бяха безжизнени, без да са мъртви, и въпреки това съдържаха смърт и омраза, каквито не бях виждал досега.