— Сигурно е фалшива — сухо забеляза Оулз — само че не ги правят с такава голяма деноминация. И какво искаш, да ми кажеш с цялата тази реч?
— Нищо. Обясних ти вече, че съм романтичен.
— Чух. И че не печелиш пари от това — също го чух.
— Но винаги мога да кажа на едно ченге да върви по дяволите. Върви по дяволите, Бърни.
— Нямаше да ми ги разправяш тия, ако беше в задната стаичка с насочен в лицето прожектор.
— Може би един ден ще изясним и този въпрос. Той се запъти към вратата и я отвори рязко:
— Да ти кажа ли още нещо, моето момче? Мислиш се за много хитър, но си само глупав. Аз от двайсет години съм полицай и нямам черна точка в досието си. Знам кога ме мотат и кога крият от мен. Такива умници като тебе лъжат само себе си. Запомни го от мен, приятелче, аз ги разбирам тези работи.
Той излезе и вратата се затвори след него. Стъпките му отекнаха в коридора. Още се чуваха, когато телефонът на бюрото ми иззвъня. Гласът беше ясен, професионален.
— От Ню Йорк търсят Филип Марлоу.
— Аз съм Филип Марлоу.
— Благодаря ви, един момент. Говорете. Вторият глас ми беше познат.
— Тук е Хауард Спенсър, мистър Марлоу. Научих за Роджър Уейд. Голям удар. Не знам никакви подробности, но разбрах, че вие сте в течение.
— Бях там, когато се случи. Просто се напи и се застреля. Мисиз Уейд се прибра малко след това. Слугите ги нямаше, четвъртък им е почивен ден.
— Вие сам ли бяхте с него?
— Не бях с него. Бях извън къщата, просто се навъртах наоколо, докато се върне жена му.
— Аха, ясно. Е, предполагам, че ще има следствие.
— Следствието приключи, мистър Спенсър. Самоубийство. Много малко гласност се даде.
— Нима? Интересно. — Не ми се стори разочарован, по-скоро озадачен и изненадан. — Та той беше много известен. Човек би помислил… но няма значение. Предполагам, че най-добре ще е да взема самолета и да пристигна, но не ми е възможно по-рано от края на другата седмица. Ще телеграфирам на мисиз Уейд. Ще гледам да й помогна по някакъв начин… пък и за книгата. Може би е написал достатъчно и някой друг ще може да я завърши. Доколкото разбирам, все пак сте приели да работите за Уейдови.
— Не. Макар че и той лично ме помоли. Но аз му го казах направо — не съм този, който ше му попречи да пие.
— Очевидно дори не сте се и опитали.
— Вижте какво, мистър Спенсър, какво знаете вие за създалото се положение? Защо не изчакате да научите нещо, преди да си направите прибързаните изводи? Не че не се чувствувам виновен до известна степен. Това, изглежда, е неизбежно, когато си бил на местопроизшествието.
— Прав сте. Извинявайте. Нямах никакво право. Дали сега Айлийн Уейд си е в къщи, знаете ли?
— Не мога да знам, мистър Спенсър. Защо просто не й се обадите?
— Не мисля, че ще й се говори с когото и да било — бавно отговори той.
— Защо пък не? Тя разговаря най-спокойно със следователя и окото й не мигна.
Той се изкашля.
— По думите ви съдя, че не й съчувствувате особено.
— Роджър Уейд е мъртъв, Спенсър. Той беше донякъде гадно копеле, но може да е бил и гений. Не съм аз този, който ще прецени. Беше един егоценгричен пияница и мразеше самия себе си. Създаде ми куп неприятности, а накрая и силни тревоги. Откъде-накъде трябва да съчувствувам?
— Имах пред вид мисиз Уейд — кратко поясни Спенсър.
— Аз също.
— Ще ви се обадя, когато пристигна — рязко приключи той разговора. — Довиждане.
И затвори. Аз също затворих. Минута-две гледах телефона, без да помръдна. После взех указателя, сложих го на бюрото и затърсих един номер.
40
Обадих се в канцеларията на Сюъл Ендикът. Отговориха ми, че е в съда и ще мога да се свържа с него чак късно следобед. Бих ли оставил името си? Не.
После позвъних в заведението на Менди Менендес на главната улица. Тази година се наричаше „Ел Тападо“, което не беше лошо име. На латиноамерикански испански това между другото значи и заровено съкровище. Преди година-две беше само син неонов номер на една висока гола стена с лице към южната част на улицата, с гръб към хълма и алеята за коли, която го обикаляше, и не се виждаше откъм улицата. Много изискано. Никой не знаеше за него освен отдела за борба с порока, гангстерите и хора, които можеха да си позволят трийсет долара за вкусна вечеря и до пет бона за голямата тиха зала на горния етаж.