— Да — че много слабо е познавал жените.
— Мнението ви съвпада с моето, сър. Въпреки това Т. С. Елиът много ми харесва.
— „Въпреки това“ ли казахте?
— Да, защо? Неправилно ли се изразих?
— Не, но не казвайте такова нещо пред някой милионер. Ще помисли, че му се подигравате.
Той се усмихна тъжно.
— И през ум не би ми минало. Нещо лошо ли ви е сполетяло?
— Не, по рождение съм си така. Лека нощ, Еймъс.
— Лека нощ, сър.
Той слезе обратно по стълбите, а аз влязох в къщата. Линда Лоринг стоеше насред хола и оглеждаше обстановката.
— Еймъс е завършил Хауардския университет — осведоми ме тя. — Живееш на много несигурно място — за несигурен човек като теб.
— Сигурни места не съществуват.
— Горкото ти лице. Кой го направи?
— Менди Менендес.
— А ти какво му направи?
— Нищо особено. Ритнах го един-два пъти. Той попадна в клопка. Сега го карат към Невада в компанията на трима-четирима яки помощник-шерифи от същия щат. Забрави за него.
Тя седна на канапето.
— Какво ще пиеш? — попитах. Извадих кутия цигари и я протегнах към нея. Каза, че не й се пушело. Щяла да пие, каквото й предложа.
— Какво ще кажеш за шампанско? Нямам кофичка за лед, но е изстудено. От две години го пазя. Две бутилки. Френско. Мисля, че е добро, но не съм специалист.
— За кого си го пазил?
— За теб.
Тя се усмихна, но погледът й продължаваше да опипва лицето ми.
— Целият си нарязан. — Протегна ръка и леко ме докосна с пръсти. — Значи за мен? Едва ли. Познаваме се само от два месеца.
— Значи съм го пазил за в случай, че се срсщнем. Ще ида да го донеса.
Взех куфарчето и го понесох със себе си.
— Би ли ми казал накъде го понесе? — рязко попита тя.
— Това нали е куфарче?
— Остави го и ела тук.
Така й направих. Очите й святкаха, но същевременно имаха сънен вид.
— Това е нещо ново — бавно изрече тя. — Съвсем ново.
— В какъв смисъл?
— Никога с пръст не си ме докоснал. Никакво ухажване, никакви намеци, никакви ръце, нищо. Имах те за суров, саркастичен и студен.
— Такъв съм си — понякога.
— А сега, понеже съм тук, предполагам, че след като погълнем достатъчно количество шампанско, възнамеряваш без много приказки да ме проснеш на леглото. Така ли е?
— Искрено казано, такава идея се мярна за миг в дъното на съзнанието ми.
— Поласкана съм, но ако не искам по този начин? Ти ми харесваш. Дори много. Но от това не следва, че ще легна с теб. Не избързваш ли със заключенията само защото нося със себе си малко куфарче?
— Може и да греша — съгласих се. Отидох и върнах куфарчето там, откъдето го бях взел. Отивам да донеса шампанското.
— Не исках да те засегна. Може би ще размислиш и ще спестиш шампанското за по такъв случай?
— То е само две бутилки. За по такъв случай трябва цяла каса.
— Ах, нима? — ядоса се тя изведнъж. — Значи само запълвам дупка, докато се появи някоя по-хубава и привлекателна. Много ти благодаря. Сега пък ти ме засегна, но все пак утешително е, че съм на сигурно място тук. Ако си въобразяваш, че ще ме размекнеш с една бутилка шампанско, много се лъжеш.
— Вече си признах грешката.
— Фактът, че споменах развода си и че Еймъс ме остави тук е куфарчето, не означава, че съм чак толкова леснодостъпна — продължи тя все така сърдито.
— Престани с това куфарче! — изръмжах аз. — Стига! Само го спомени още веднъж, и ще го изхвърля надолу по стълбите! Поканих те на чашка. Отивам в кухнята да донеса пиенето. И край! Изобщо не съм възнамерявал да те напивам. Не искаш да спиш с мен. Разбрах. Нямаш основания да искаш. Но това не ти пречи да изпием по чаша шампанско, нали? Няма защо да спорим кой кого кога и как е щял да прелъсти и с колко шампанско.
— Какво се разбесня? — изчерви се тя.
— Това е пак един гамбит — продължих да се зъбя аз. — Знам поне петдесет и ги мразя до един — всичките са фалшиви и жива подигравка с човека!
Тя стана, дойде при мен и леко прекара пръсти по раните и подутините на лицето ми.
— Извинявай. Аз съм една уморена, разочарована жена. Бъди мил с мен. Никой не ме обича.
— Не си уморена и не си по-разочарована от повечето хора. По правило трябва да си също толкова повърхностна, разглезена и развратна, колкото беше сестра ти. По някакво чудо не си. В теб се е събрала цялата честност и голяма част от силата на цялото ви семейство. Ти нямаш нужда от човек, който да е мил с теб.
Обърнах се, отидох в кухнята, извадих едната бутилка от хладилника, отпуших я, бързо напълних две плоски чаши и пресуших едната. Шампанското беше силно газирано и ми излязоха сълзи от очите, но това не ми попречи да я изгълтам на един дъх. После пак я напълних, сложих всичко на подноса и го отнесох в хола.