— И как ще ме спреш? Аз да не съм Тери Ленъкс?
— Моля те. Нека не говорим за него. Нито за онази златокоса ледена висулка, мадам Уейд. Нито за нещастния й, пиян, загубен съпруг. Нима искаш да си единственият мъж, който ме е отхвърлил? Що за гордост е това? Аз ти правя най-големия комплимент, на който съм способна: предложение за женитба.
— Ти ми направи и по-голям комплимент. Тя се разплака.
— Глупак, абсолютен глупак! — Бузите й се измокриха. Усещах сълзите по тях. — Дори да изкараме половин година, или една, или две! Какво ше загубиш освен праха по бюрото си, мръсотията по щорите и самотата на един празен живот?
— Ще пиеш ли шампанско, или вече не искаш?
— Искам.
Придърпах я към себе си и тя се разрева на рамото ми. Не беше влюбена в мен, и двамата го знаехме. И не плачеше заради мен. Просто й беше време да пролее малко сълзи.
После се отдръпна от мен и аз станах, а тя отиде в банята да си оправи лицето. Донесох шампанското. Когато излезе от банята, тя се усмихваше.
— Извинявай за глупостите ми. След шест месеца няма дори да си спомня името ти. Донеси го в хола. Искам светлини.
Направих, каквото каза. Линда седна на канапето, както и преди. Сложих шампанското пред нея. Тя погледна чашата, но не я докосна.
— Аз ще ти се представя — казах. — И ще пием нещо.
— Като тази нощ?
— Никога вече няма да е същото.
Тя вдигна чашата, отпи бавно, обърна се и хвърли остатъка в лицето ми. После пак се разплака. Извадих носна кърпичка, избърсах си лицето, а после и нейното.
— Не знам защо го направих — хлипаше тя. — Но, моля те, не казвай, че съм жена и че жените никога не знаят какво вършат.
Сипах й още шампанско и се засмях. Тя бавно го изпи, после се обърна и легна на коленете ми.
— Уморена съм. Този път ще трябва да ме носиш.
След малко вече спеше.
Сутринта станах и направих кафе, а тя все още спеше. Взех един душ, обръснах се и се облякох.
Чак тогава се събуди. Закусихме заедно. Извиках такси и свалих куфарчето по стълбите.
Казахме си довиждане. Гледах след таксито, докато се изгуби от погледа ми. Качих се горе, влязох в спалнята, разтурих цялото легло и наново го оправих. Върху една от възглавниците намерих дълъг черен косъм. В стомаха си усещах твърда буца.
Французите си имат поговорка за това. Тези копелета за всичко си имат поговорка и винаги са прави. Да кажеш сбогом, в известен смисъл значи да умреш.
51
Сюъл Ендикът ме осведоми по телефона, че работел до късно и нямал нищо против да се отбия при него към седем и половина вечерта.
Кабинетът му беше ъглов, със син мокет, махагоново бюро с дърворезба по ъглите, очевидно старо и много ценно, обичайните библиотечни шкафове със стъклени витрини, с подредени в тях правни книги с бозови корици. По стените бяха окачени обичайните шаржове от Спай на знаменити английски съдии, а на южната стена висеше само голям портрет на съдията Оливър Уендър Холмз. Столът на Ендикът беше тапициран с черна кожа на баклавички. Съвсем наблизо, подръка, имаше шкаф, натъпкан с книжа.
Беше без сако и имаше уморен вид, но лицето му и без това винаги изглеждаше уморено. Пушеше една от блудкавите си цигари. Част от пепелта беше паднала по разхлабената му вратовръзка. Правата му черна коса беше разпиляна и му падаше в очите.
След като седнах, той мълчаливо се вторачи в мен. После каза:
— Голям инат сте, не съм срещал втори като вас. Нима продължавате да ровите из онази каша?
— Има едно-две неща, които ме смущават. Сега мога ли да очаквам отговор на въпроса си, дали ме посетихте в пандиза от името на Харлан Потър?
Той кимна. Докоснах леко бузата си. Раните бяха зараснали и подутината се беше разнесла, но изглежда, че един от ударите ми беше засегнал някакъв нерв. Все още усещах част от бузата си като схваната. Непрекъснато, без да се усещам, я опипвах с ръка. С течение на времето щеше да мине от само себе си.
— И че по време на пътуването си в Отатоклан сте бил временно упълномощен като представител на прокуратурата?
— Да, но престанете да ги говорите тези неща. За мен връзката с мистър Потър беше от голямо значение. Може би съм си придал излишна важност.
— Нима вече не е?
Той поклати глава.
— Не, той си урежда юридическите въпроси чрез адвокатските фирми в Сан Франциско, Ню Йорк и Вашингтон.
— Предполагам, че страшно ме мрази — ако изобщо си спомня за мен.
Ендикът се усмихна.