2
Една седмица след Деня на благодарността1 го видях отново. Магазините по булевард „Холивуд“ вече преливаха от скъпи и прескъпи коледни стоки и вестниците тръбяха колко ще е ужасно, ако не си напазаруваме за Коледа навреме. А то е ужасно от всяко положение.
Бях на три преки от сградата, където е кантората ми, когато видях неправилно спряла полицейска кола; двете ченгета в нея бяха се зазяпали по нещо до една витрина. Нещото се оказа Тери Ленъкс — или по-скоро онова, което бе останало от него — и то не беше особено привлекателно.
Беше се подпрял на някаква витрина. Не можеше да не се подпре. Ризата му беше мръсна, разкопчана и се подаваше от сакото. Беше небръснат от четири-пет дена, измършавял и толкова блед, че дългите тънки белези по лицето му почти не личаха. Очите му бяха като дупки в снега. Ясно беше, че ченгетата се канеха да го приберат, затова избързах и го хванах подръка.
— Стегни се и ела с мен — строго му наредих аз. После му смигнах, — Ще можеш ли? Пиян ли си?
Той ми хвърли мътен поглед, но после се усмихна накриво.
— Бях. Сега просто съм… изпразнен.
— Добре, но се размърдай малко, защото с единия крак си вече в изтрезвителното.
Той направи усилие и аз го помъкнах през насъбралите се зяпачи към стоянката на таксита до тротоара. Отворих вратата на една от колите.
— Колегата е преди мен — каза шофьорът и махна с ръка към спрялото пред него такси. После се извърна назад, видя Тери и добави: — Ако изобщо го вземе.
— Случаят е спешен. Приятелят ми е зле.
— Да повръща другаде.
— Петарка. И да видя една усмивка.
— Хайде, качвайте се.
Той пъхна списанието с марсианец на корицата зад огледалото. Пресегнах се отвътре и отворих вратата. Вкарах Тери криво-ляво, но върху задния прозорец легна сянката на патрулната кола. От нея слезе полицай с посребрена коса и дойде при нас.
— Един момент. Кой е този джентълмен с мръсното бельо? Наистина ли ви е близък приятел?
— Достатъчно близък, за да знам, че му трябва Приятел. Не е пиян.
— Несъмнено. Само поради финансови пречки. Полицаят протегна ръка и аз сложих в нея шофьорската си книжка. Той я прегледа и ми я върна.
— Охо, частен детектив, който си търси клиентела. — Гласът му се промени, стана суров. — Сега вече знаем нещо за вас, мистър Марлоу. А този кой е?
— Името му е Тери Ленъкс. Работи в киното.
— Дотук добре. — Той надникна вътре в таксито и заразглежда Тери, сврян в ъгъла. — Бих казал, че напоследък не се е преработил много. Бих казал също, че напоследък е спал предимно на открито. Даже бих казал, че е скитал и би трябвало да го приберем.
— Не допускам да сте закъсали дотолкова с арестите. В Холивуд това е изключено.
Но той продължаваше да оглежда Тери.
— Как се казва приятелят ви?
— Филип Марлоу — бавно произнесе Тери. — Живее на Юка Авеню, Лоръл Каньон.
Полицаят си извади главата от прозореца. Обърна се към мен и махна с ръка.
— Може току-що да сте му се представили.
— Можех, но не съм.
Една-две секунди ме гледа, без да си откъсне погледа.
— Този път от мен да мине. Само го разкарайте от улицата.
Той влезе в колата и потегли.
Изминахме с таксито трите преки до моя паркинг и се прехвърлихме в колата ми. Подадох на шофьора петте долара, но той ме погледна сериозно и поклати глава.
— Само каквото показва броячът или най-много кръгъл долар, ако настоявате. И аз съм изпадал в такова положение във Фриско, но никой не ме е прибирал с такси. Много коравосърдечен град.
— Сан Франциско ли? — попитах механично.
— Аз му викам Фриско. Фрашкан е с какви ли не малцинства. Благодаря.
Той прибра долара и си тръгна.
Влязохме в една крайпътна закусвалня, където сервираха кюфтета, от които и куче би се извърнало. Поръчах две за Тери плюс една бира, а после го закарах у дома. Стълбите все така му се опираха, но той се усмихна и задъхан се изкатери. След един час беше избръснат, изкъпан и вече имаше човешки вид. Седнахме на чашка доста разредено уиски.
— Добре, че си спомни името ми — казах.
— Специално го запомних. Освен това те търсих в указателя.
— Тогава защо не ми се обади? Аз съм или тук, или в кантората.
— Защо да те безпокоя?
— Все някого трябваше да обезпокоиш. Изглежда, нямаш много приятели.
— А, приятели се намират. — Той постави чашата на масата. — Но не е лесно да молиш за помощ, особено когато сам си виновен за всичко. — Вдигна поглед към мен и се усмихна уморено. — Най-после ще взема да оставя пиенето. Или всички така казват?
1
Официален празник в САЩ (последният четвъртък от м. ноември) в памет на първите колонизатори. Б. пр.