— Доведете прислужника — заповяда Ернандес. Оулз излезе и след малко се върна с Канди.
Сложиха го да седне на един стол. Ернандес му зададе няколко въпроса — какъв е, как се казва и така нататък. После попита:
— Добре, Канди — ще те наричам така за по-удобно, — какво се случи, след като помогна на Марлоу да сложи Роджър Уейд в леглото?
Вече ми беше ясно в общи линии. Канди разказа версията си с тих, злобен глас, почти без акцент. Изглежда, можеше да включва и изключва акцента си, както му се поиска. А версията му беше, че се навъртал на долния етаж за в случай, че го повикат — ту в кухнята, където хапнал, ту в хола. Докато бил в хола и седял на един стол близо до входната врата, видял Айлийн Уейд да се съблича до вратата на спалнята си. После си облякла халат на голо, а аз съм влязъл в стаята й, затворил съм вратата и дълго съм стоял там — около два часа, както му се сторило. Качил се горе и се ослушал. Чул скърцането на леглото. Чул шепот. Нямаше съмнение за какво намекваше. След като свърши, ме изгледа с изпепеляващ поглед и устата му се изкриви от омраза.
— Изведете го — нареди Ернандес.
— Един момент — обадих се аз. — Искам да го разпитам.
— Тук аз разпитвам — отсече Ернандес.
— Но не знаете какви въпроси да зададете, капитане. Защото не сте били там. Той лъже и знае това, както и аз го знам.
Ернандес се облегна назад и взе една от писалките на шерифа. Изви я като дъга. Беше дълга, с изострен край и направена от слепени конски косми. Отпусна края й и тя отскочи като пружина.
— Хайде, давай — разреши най-сетне.
Аз се обърнах към Канди.
— Къде беше застанал, като видя мисиз Уейд да се съблича?
— Седях на един стол близо до входната врата — нацупено ми отговори той.
— Значи между входната врата и двете канапета?
— Да.
— А къде беше мисиз Уейд?
— До самата врата, от вътрешната страна на стаята. Вратата беше отворена.
— Кои лампи светеха в хола?
— Само една — високият лампиои.
— На балкона светеше ли?
— Не. В спалнята й светеше.
— Колко лампи светеха в спалнята й?
— Не много. Може би само нощната лампа.
— От тавана не светеше значи?
— Не.
— И след като си съблякла дрехите, както твърдиш, застанала до вътрешната страна на вратата и си сложила халат. Какъв халат?
— Син. Дълъг като пеньоар. И го завърза с колан.
— Значи, ако не я беше видял да си съблича дрехите, нямаше да знаеш по какво е отдолу?
Той сви рамене. Погледът му изрази смътно безпокойство.
— Si. Така е. Но нали я видях да се съблича.
— Лъжеш. Няма такова място в хола, от което да я видиш да се съблича тъкмо пред вратата си, а камо ли по-навътре в стаята. За целта тя трябва да излезе на края на балкона. А ако беше излязла, щеше да те види.
Той само ме пронизваше с изпепеляващ поглед. Обърнах се към Оулз.
— Вие бяхте в къщата, нали, а капитан Ернандес май не е — или може би сте ходили вече там?
Оулз леко поклати глава. Ернандес се намръщи, но нищо не каза.
— Няма такова място в хола, капитане, от което да може да види дори темето на мисиз Уейд, ако ще да е бил изправен на пръсти (а той твърди, че е седял), ако тя е била от вътрешната страна на вратата. Аз съм с десет сантиметра по-висок от не го и от входната врата можех да зърна само една педя от горната част на спалнята. За да види това, което твърди, че е видял, тя е трябвало да стои на края на балкона. А защо й е било нужно? И защо изобщо ще се съблича до самата врата? Всичко това е безсмислено.
Ернандес ме гледаше мълчаливо. После прехвърли погледа си върху Канди.
— А какво ще кажеш за времето? — тихо ме попита той.
— Ами тук вече трябва да приемете моята дума срещу неговата. Това, което аз твърдя, може да се докаже.
Ернандес изсъска нещо на испански, прекалено бързо, за да го разбера. Канди само го гледаше нацупено.
— Изведете го — нареди Ернандес.
Оулз му направи знак с палец и отвори вратата. Канди излезе. Ернандес извади кутия цигари, забучи една в устата си и я запали със златна запалка.
Оулз се върна в стаята. Ернандес обясни спокойно:
— Казах му, че ако има разследване и разкаже тази история под клетва, може да се озове в пандиза с присъда от една до три години за лъжесвидетелствуване. Впрочем май не го стреснах особено. Явно е какво го яде отвътре. Класически случай на мераклийство. Ако той беше се намирал в къщата и имахме основания да подозираме убийство, сигурно щяхме да се спрем на него — с тази разлика, че той би използувал нож. Направи ми впечатление, че много е разстроен от смъртта на Уейд. Имаш ли въпроси, Оулз?