Като се настаниха, Александра го попита как вървят работите му и Мортън заговори за някои неща, станали в последно време. Тя знаеше, че това свидетелства за безрезервното му доверие в нея, тъй като той бе твърде потаен. Първият му критерий при назначаването на нови служители бе лоялността, която за Мортън бе по-важна дори от деловите качества. Затова винаги предпочиташе децата на свои настоящи или бивши служители пред други кандидати.
Мортън бе един от най-богатите хора в колонията. Бе не само единственият собственик на една златна мина, но и главен акционер в банки и в морска застрахователна компания. Най-после, в края на дългия им разговор, той спомена, че неотдавна е вложил значителни финансови средства в няколко големи памукопредачни фабрики в Англия.
— Щях да се радвам повече, ако ги бе вложил във фабрика за обработка на вълна — пошегува се Александра. — Нали знаеш, че в Тибубъра не отглеждаме памук. — А като се пресегна и взе ръката му, тя смени темата: — Мортън, щастлив ли си?
Най-напред, както можеше да се очаква, той се опита да отклони въпроса със смях. Бе удостоен с титла, имаше огромно състояние, беше в добри отношения с представителите на властта, като се почне от губернатора, постоянните покани за приеми и официални церемонии му отнемаха много време. После се поколеба и се загледа през прозореца.
— Често имам чувството, че всичко, което правя, съм го правил вече безброй пъти — замислено започна той, като търсеше подходящи думи. — Изглежда ми почти безсмислено да се занимавам с него. — Гласът му заглъхна, той въздъхна и повдигна рамене. — Трудно ми е да ти обясня, мамо.
Александра почувства облекчение, като определи в себе си проблема му като отегчение и сметна, че веднага може да му предложи как да го разреши.
— Дори и от тези няколко думи мисля, че те разбирам, Мортън. Баща ти и аз години се мъчихме да разширим овцевъдната ферма, а немного отдавна купихме земята между нашето имение и река Дарлинг. Когато я изплатим напълно, всичко ще е свършено. Прилича на изкачване по стълба — няма накъде да вървиш, след като си стигнал до най-горното стъпало.
Мортън стисна ръката й сърдечно, а в усмивката му се четеше възхищение.
— Точно така е, мамо. Знаеш ли колко си мъдра!
— Не, ако бях мъдра, щях да избегна някои клопки, които едва не ме разориха. Аз просто имам опит, Мортън.
— Наречи го мъдрост или опит, но без съмнение ти си ми била пътеводна светлина още от детските години. Благодарение на твоите съвети бях удостоен с титла и постигнах много други успехи. Но ти значи си изпитвала същото чувство, което изпитвам и аз, така ли?
— Не, защото аз си имам и друга стълба с безброй стъпала. Имам семейството си, което включва и тебе, скъпи. — Тя се усмихна и потупа ръката му. — Това е, от което се нуждаеш и ти, Мортън — от семейство.
Мортън се замисли за миг и бавно кимна.
— Да, вярно е, мамо — съгласи се той. — Никога не съм мислил сериозно по този въпрос, но винаги съм смятал, че някой ден и аз ще имам семейство.
— Още не си срещнал жената, която ще насочи мислите ти в това направление — засмя се Александра, после го погледна сериозно. — Но ще бъде грешка, ако почнеш да си търсиш жена, Мортън. При твоето богатство и обществено положение, лесно би си намерил, но може би не онази, която ти е нужна. Ти си още млад и ще срещнеш подходящата жена. А засега, задоволи се със съзнанието, че това чувство на безцелност ще отмине.
— Да, както обикновено, ти си права — съгласи се той. — Вече се чувствам по-спокоен, след като поговорих с тебе. — Мортън извади часовника си и вдигна капака му. — Другите ще се приберат скоро у дома, почти е време за обед. Може да продължим разговора си в каретата.
Метнаха отново покривалото върху канапето, излязоха от гостната и се отправиха към изхода. Мортън заключи вратата, а докато слизаха по стълбите, Александра отбеляза, че къщата е добре поддържана.
— Не оставям имуществото си да се руши — отвърна Мортън и помогна на майка си да се качи в каретата. — Бенджамин Тавиш ми помага за това. Всъщност той се грижи за всичко, свързано с недвижимото ми имущество и сделките с него. Работи много добре и предано.
— Радвам се, че се справя успешно. Като бях в града вчера, видях магазина за дрехи и шапки, за който си отпуснал кредит на Агнес и Дафни. Магазинът изглежда добре обзаведен и на подходящо място, би трябвало да привлече много клиенти.
Мортън изрази съгласие и увереност, че магазинът ще преуспее. Докато пътуваха с каретата, Александра продължи да говори със сина си за семейство Тавиш. Връзката му с това семейство бе отпреди много години, когато Клара Тавиш, вдовица във финансова безизходица, му бе станала метреса, за да може да отгледа децата си. Александра го бе убедила да се раздели с нея, като направи необходимото за издръжката на Клара и децата й. Но след като бе направил това, Клара откри, че е бременна, а в резултат на тази връзка се появи Джереми.