Изоставиха тази тема и заговориха за други неща — естествено и приятелски, както винаги. С годините любовта им бе станала зряла и спокойна, но в същото време бе запазила и свежестта си. Всеки миг, прекаран с Дейвид, бе изпълнен със смисъл за Александра, всеки ден й носеше радост.
Прекъснаха разговора си и се отправиха през вътрешния двор пред конюшните, когато Руъл Блейк, възседнал едно петнисто пони, се появи на алеята за карети. Руъл бе петдесетгодишен брадат мъж, с широк гръден кош, в пастирско облекло от здрав груб плат. Спусна се на земята, поздрави Александра, като вдигна шапка, и заведе понито до нея.
След миг и Дирдри се появи на алеята с двуколката си. Щом слезе, започна да разпитва за понито и възкликна радостно, когато Дейвид й каза, че то е за Джереми.
— Чудесно пони! Сигурна съм, че Джереми ще се развесели, като го види. Къде е той?
— В стаята си — отвърна Александра. — Чакахме понито да пристигне преди да го извикаме. Иди да го доведеш, моля ти се.
Дирдри се усмихна като си представи как ще се зарадва момчето и тръгна към къщата. Александра погали муцуната на понито и го заоглежда, докато Дейвид разговаряше с Руъл. Той работеше в овцевъдната ферма отдавна и бе един от най-опитните пастири. Отговаряше за другите пастири и за ратаите, които бяха взели на това пътешествие, за да се грижат за товарните коли и за конете. Сега Дейвид обсъждаше с Руъл приготовленията за заминаването им.
Една жена изкрещя в къщата — необичаен вик сред достолепната тишина, която владееше тук благодарение на строгата икономка. Разнесоха се и други гласове, прислужници викаха „Джереми“ от стая в стая. Александра се спогледа тревожно с Дейвид и двамата забързаха към къщата, последвани от Руъл.
Дирдри изскочи от задния вход, пребледняла от уплаха.
— Няма го в стаята му, мамо! — извика тя тревожно. — Няма го никъде из къщата. Една прислужница го е видяла и говорила с него, но това е било преди няколко часа.
Александра се мъчеше да се успокои, че трябва да е някъде наблизо, но си спомни държанието на Джереми по време на закуската. Отговарял бе уклончиво, очите му избягваха нейния поглед. Това я бе смутило още тогава, но сега, като си го припомни, усети смразяващо безпокойство. Мортън също се появи на задния вход и попита какво става. Дирдри му обясни.
Той не се развълнува, тъй като не виждаше никаква причина за тревога.
— Момчето е излязло да се разходи — увери ги той. — Сигурен съм, че след малко ще се върне.
— Мортън, аз съм ужасно разтревожена — изказа несъгласието си Александра, прекъсвайки Дейвид, който също бе започнал да отговаря раздразнено:
— Джереми без съмнение е отишъл до къщата им в Уинярд, за да търси майка си и сега трябва да е страшно разстроен. Трябва да го потърсим незабавно. Той ти е син, Мортън.
Мортън се поколеба, смутен от намесата на Дейвид, после кимна.
— Добре, мамо. Възможно е момчето да е отишло при Бенджамин или при сестрите си. Бенджамин, разбира се, е в кантората ми.
— Дирдри, ти иди там с двуколката си — обърна се към нея Александра. — Ако Бенджамин не е виждал Джереми, иди да попиташ Агнес и Дафни. Ние ще тръгнем към къщата в Уинярд.
Преди да се доизкаже Александра, Дирдри вече тичаше към двуколката си. Руъл последва Александра и Дейвид, които се отправиха към каретата пред конюшните. Пастирът се спусна за коня си. Мортън се върна вкъщи за шапката и бастуна си, после тръгна бързо по пътеката.
Двуколката на Дирдри полетя по алеята, а по-бавната карета потегли с отворена врата, докато Мортън изминаваше последните метри до нея. Скочи вътре и затръшна вратата, а кочияшът плесна с камшик и каретата тръгна. Тя зави, за да излезе на паважа, а Дирдри препускаше по улицата далеч напред. Александра видя, че двуколката се отклонява и Дирдри пресича по прекия път към кантората на Мортън. След няколко минути каретата отново забави ход в търговския център на града, където обедното движение бе много оживено.
Руъл яздеше пред каретата и викаше, за да й отворят път, но въпреки това се придвижваха много бавно, тъй като улиците бяха задръстени от товарни коли, кабриолети, колички на улични продавачи и други превозни средства. Движението намаля, когато напуснаха центъра, и каретата се понесе по-бързо.
Щом пристигнаха, Александра отвори вратата и скочи от каретата още преди да е спряла. Изтича по пътеката и влезе в къщата, а другите я последваха. Претърсването на стаите им отне само няколко минути, и макар че надеждата й да намерят Джереми там бе слаба, Александра изпита дълбоко разочарование, като не намериха и следа от момчето.