Върнаха се по пътеката, обмисляйки какво да предприемат по-нататък.
— Съседите може би знаят нещо, което да ни е от полза — разсъждаваше Александра. — Но по всяка вероятност ще трябва да претърсим целия град.
— Това е вярно — съгласи се Дейвид. — А за да го направим, ще ни е нужна помощ. Руъл, ние ще разпитаме наоколо за момчето, а ти иди да доведеш и другите пастири и ратаи. Върни се тук с тях колкото е възможно по-бързо.
Пастирът кимна, докосна шапката си и веднага се упъти към коня си. Александра забърза към съседната къща вдясно, а Дейвид тръгна в обратната посока; Мортън и кочияшът пресякоха улицата към отсрещните къщи. Александра почука на съседската врата. Отвори й жена в домашна сукнена роба и боне.
Съседката беше виждала Александра при предишните й посещения и я поздрави по име.
— Аз съм Амилия Грифин — добави тя и на лицето й се изписа загриженост. — Вие сигурно търсите Джереми, госпожо Керик.
— Да, значи сте го виждала днес?
— Вярно е, беше тук преди три часа и дори повече. Бедното момче търсеше майка си. Казах му, че е заминала за Шотландия. Но не споменах за болестта й, защото не знаех дали може. — Тя се поколеба за миг. — А може би не трябваше да му казвам нищо за нея. Сбъркала ли съм, госпожо Керик?
Александра поклати глава, като смяташе, че единствено тя самата е виновна, задето не е наредила някой да остане при Джереми.
— Не ви обвинявам за това, което сте казали. Не видяхте ли случайно в коя посока тръгна момчето?
— Не видях, госпожо Керик. Той излетя оттук като подгонен заек и не забелязах накъде тръгна.
— Имате ли някаква представа къде би могъл да отиде? Знаете ли например с кои момчета дружеше, или кои места обичаше да посещава?
Жената се замисли, после поклати глава със съжаление — не можела да се сети за нищо, което да им помогне. Александра й благодари и отстъпи към пътеката. Когато излезе на улицата, мъжете също се връщаха. Не научили нищо от хората, които разпитали.
Докато Александра разговаряше с мъжете, по улицата бързо се приближаваше двуколката на Дирдри, в която седеше и Бенджамин Тавиш. Спряха до тротоара и щом слязоха, Дирдри им съобщи, че нито Бенджамин, нито сестрите му са виждали Джереми. Сърцето на Александра се сви, тъй като вероятността да намерят момчето бързо, вече ставаше още по-малка.
Александра събра мислите си и заговори с Бенджамин, за да разбере дали той знае нещо, което би могло да ограничи района на издирването. Висок, добре сложен и красив деветнайсетгодишен мъж, Бенджамин имаше приятно излъчване, което отговаряше на външния му вид. Той бе не само силно обезпокоен за Джереми, но също така имаше и желание да угоди на Александра, затова се помъчи да си спомни нещо за момчето, което би могло да окаже помощ.
След няколко минути обаче Александра се убеди, че Бенджамин знае много малко за заниманията на Джереми. Единственото заключение, до което стигна след разговора с Бенджамин, я изпълни с още по-голяма мъка и жал за момчето — Джереми е бил близък с майка си, но с никой друг. Сега обаче тя бе заминала без него и момчето нямаше никаква представа защо го е изоставила.
Един далечен звън на копита бързо прерасна в бучене, после в тътен. След това се превърна в гръмотевичен грохот, когато пастирите и ратаите свиха в улицата и се понесоха по нея стремглаво сред облак прах. Кучетата се разлаяха бясно и хора наизлизаха от къщите си да видят петнайсетте ездачи, които галопираха по улицата.
Заедно с оглушителния шум те донесоха в градската улица атмосферата на далечната пустош. Конете им бяха мощни, космати зверове и съвсем не приличаха на лъскавите животни, впрегнати в двуколката и в каретата. Лицата на ездачите имаха бронзов загар, всички носеха типичното за пастирите облекло, широкополите им шапки бяха накривени настрана. Но бясното им препускане и поведението на ездачите преди всичко внушаваше, че идват от земя, където няма полумерки, където всичко се върши с неукротим замах и решителност.
Обвити в прах, мъжете дръпнаха юздите на конете си, които гледаха с диви очи и дишаха тежко. Дейвид застана сред улицата и заговори на ездачите, като им описа Джереми и нареди да го търсят около доковете и в градските паркове.
— Има ли въпроси? — попита той накрая.
— Вие къде ще бъдете, господин Керик? — обади се Руъл.
— И аз ще го търся — отговори Дейвид. — Ако го намерите, заведете го в дома на Мортън. Ако не го намерите до мръкване, върнете се в къщата и ще обсъдим какво да правим по-нататък. Има ли други въпроси? — Мъжете и младежите поклатиха глави, а Дейвид им даде знак да тръгват и отстъпи назад. — Добре тогава, поемайте!