Пресече главното шосе и се насочи към гъстата гора до реката, за да потърси пътя, за който бе споменала баба му. Откри го между края на гората и една ограда, която я делеше от голямо наклонено пасище вляво. Беше тесен, малко по-широк от пътека, минаваше край гората и продължаваше надолу по течението на реката.
Едва поел по този път, Джереми забеляза, че в пасището, на стотина метра от него, има човек. Седеше някак необичайно сред храстите до кичур дървета и придържаше нещо до лицето си. Като измина известно разстояние, вече под нов ъгъл, Джереми можа да види човека по-ясно. Забеляза, че храстите го прикриват така, че да не бъде забелязан от главното шосе, което той наблюдаваше през морски далекоглед.
Измежду дърветата излезе втори човек, който посочи към Джереми, и първият рязко обърна далекогледа си, после скочи на крака и двамата наблюдатели се шмугнаха в дърветата. Джереми дръпна юздите, пришпори коня си и се понесе в галоп. В същия миг четирима ездачи излязоха измежду дърветата и се насочиха към пътя, който криволичеше между дърветата, затова Джереми виждаше ездачите от време на време. Оградата на пасището ги забави. Двамина слязоха от конете си, за да съборят част от оградата и Джереми имаше вече няколкостотин метра преднина, когато конниците се понесоха по пътя след него. Разстоянието обаче се скъсяваше, защото четиримата биеха безмилостно животните, за да бягат по-бързо.
Когато разстоянието се намали до около триста метра, преследвачите започнаха да стрелят с пистолети, щом Джереми се явеше пред погледите им. Стреляха напосоки и поради бързото движение на конете, прицелът им бе неточен, куршумите се забиваха в земята и в дърветата на няколко метра от Джереми. Той знаеше, че неговият силен кон ще надбяга техните, но преследвачите продължаваха да шибат животните без жал, а куршумите им почнаха да се сипят в шубраците по-близо до Джереми.
Забеляза, че куршумите удрят ниско, отнасяха кора от дърветата на височината на седлото му и Джереми разбра, че се стремят да улучат коня му. Жестокостта на преследвачите събуди у него гняв и той реши, че ще е по-добре да се бие с тях, отколкото да се мъчи да ги надбяга. След един завой излезе на дълга, права отсечка и пришпори коня си, който се понесе с лудо чаткащи копита.
Когато Джереми бе на около трийсет метра от следващия завой, стрелбата по него се поднови. Пистолетите гърмяха, куршумите ровеха пръстта, събаряха листа от дърветата и свистяха през въздуха около Джереми. Конят му бързо взе завоя и стрелбата замря. Джереми опъна юздите и щом конят спря, скочи на земята и завърза бегача си за едно младо дърво край пътя. Извади пистолета си и се върна към завоя, където застана на място вън от полезрението на преследвачите. Заслуша се в чаткането на копитата. Когато прецени, че ездачите са на около петдесет метра, Джереми се подаде иззад завоя, прицели се и стреля.
Това свари преследвачите напълно неподготвени. Двамина успяха да насочат пистолетите си и един куршум закачи периферията на шапката на Джереми, но той не обърна никакво внимание и продължи да стреля. Вторият му изстрел свали един преследвач от седлото, а третият пресрещна друг, чийто кон продължаваше да тича. Останалите двама скочиха на земята и се скриха в шубраците от двете страни на пътя.
Четирите коня подминаха Джереми, който отвърза своя бегач и го възседна. На известно разстояние четирите коня, останали без ездачи, тръгнаха бавно, дишайки тежко. Като ги настигна, Джереми се наведе и хвана поводите им. Един километър по-надолу край пътя имаше пасище, където пасяха коне и добитък. Джереми отвори портата, пусна четирите коня в пасището и продължи нататък.
На известни интервали се отклоняваха тесни пътища, които водеха към пасища и ферми. Джереми прецени, че трябва да влезе в Сидни от запад, и когато стигна до по-широк път, сви по него. Той минаваше през Кампдън парк, където лозя, овощни и зеленчукови градини и хиляди декари пасища се простираха зад огромна тухлена сграда в грегориански стил.
Пътят се вля в широко поле, което отиваше към югозападния край на Сидни. От предградията към центъра на града движението ставаше все по-оживено и последните километри се сториха на Джереми безконечни. Изгарящ от нетърпение, той се промъкваше между превозните средства, конят му набираше скорост за малко, за да тръгне с бавен ход след миг поради голямото задръстване. Най-сетне се показа Кингс Крос.