Зад един прозорец стоеше на пост стажант, чиито очи се разшириха от радост и вълнение, щом зърна Джереми. Младият човек се отдръпна от прозореца и гръмко се провикна, а Мортън и Джеймс Хаслет, още по-развълнувани, посрещнаха Джереми на входа. Двамата говореха в един глас и питаха дали носи разписка от минния надзирател. Джереми извади подписания списък, разтвори мушамата, в която бе увит и го подаде на Джеймс.
Служителките в кантората се скупчиха наоколо и напрегнато наблюдаваха Джеймс, докато разгъваше и проверяваше разписката. Мортън се обърна към Джереми и радостта му помръкна.
— Пътуването ти трябва да е било ужасно, сине — продума загрижено. — Изглежда, че не си почивал от много дни.
— Документът за фермата Тибубъра е в ръката ми, и като си отспя една нощ, ще се оправя — увери го Джереми. — Колко е часът?
Мортън извади часовника си и вдигна капака му.
— Почти два и половина, значи ще успеем, но няма време за губене. Разписката редовна ли е, Джеймс?
— Напълно — отвърна Джеймс, прибра я в джоба си и подаде един чек. — За тази сума се уговорихме и се надявам, че имате останалите пари на ръка. Ще ми достави удоволствие да присъствам при завършека на сделката, затова, ако не възразявате, ще ви придружа до Кредитна банка.
Мортън кимна, извади друг чек и прибра двата заедно, усмихнат и с дълбоко задоволство.
— Аз самият ще изпитам огромно удоволствие и ще ми е приятно да ме придружиш. Ще идем пеша, защото е само на две пресечки оттук, а уличното движение днес е много натоварено.
Служителите от кантората помогнаха на двамата мъже да облекат палтата си, подадоха им шапките и бастуните, а Джереми последва баща си и Джеймс. Мортън попита за майка си и за пътуването, а Джереми разказа с няколко думи какво се е случило. Джеймс забеляза, че Крийви не бе пожалил пари и усилия, за да осъществи плана си и да заграби фермата Тибубъра.
— И все пак се провали — добави Джеймс. — Това ще покаже на всички, че Крийви не е непобедим. Страшно ми се иска да видя физиономията му, когато той самият го разбере.
— Аз също, но едва ли ще ни се удаде — каза Мортън.
— Така е — съгласи се Джеймс. — Не се е вестявал от седмици в Търговската борса и по другите места, които обикновено посещава.
— Къде е той? — запита Джереми.
Мортън вдигна рамене и поклати глава.
— Предполагам, че си е вкъщи, Джереми. Чувам, че е в града, но не съм го виждал почти от твоето заминаване с мама. — Посочи с бастуна си и се засмя. — Ето Невин Моул, управителят на банката, а него срещам по-често, отколкото бих искал. Но сега изглежда, че той би предпочел да не ни вижда.
Джеймс се разсмя от сърце и се съгласи, а Джереми погледна човека, когото Мортън бе посочил. Гологлав, с пардесю, той стоеше пред входа на голямата банкова сграда. Очевидно наблюдаваше улицата в очакване да стане време да затворят банката, подобно на стажанта, който бе наблюдавал улицата по тъкмо противоположна причина. Дребен и слаб, с близки едно до друго очи и с изострени черти на лицето, Моул се смръщи и влезе вътре.
Миг по-късно Мортън и Джеймс, следвани от Джереми, също влязоха в банката. Първото нещо, което Джереми забеляза, бе някаква неприятна миризма. След това му направи впечатление, че в обширната зала цари тишина. Нямаше клиенти, но касиерите седяха зад решетките на гишетата в дъното на залата, а други служители седяха по бюрата си зад преградката от едната страна на залата, но всички мълчаха или се движеха безшумно.
Мортън и Джеймс замръзнаха и спряха на място тъй внезапно, че Джереми едва не се блъсна в тях. Чак тогава забеляза Крийви, огромното му туловище излизаше извън седалката на стол, поставен от другата страна на залата. Той бе източникът на миризмата и причината за напрегнатата тишина, а служителите се стараеха да се държат така, сякаш не подушваха миризмата, нито виждаха нещо необичайно.
Крийви изглежда страдаше от отвратителна, злокачествена болест. Беше подут и с червени петна по лицето, някои от които се бяха превърнали в открити рани. Пудрата, с която се бе опитал да прикрие раните, ги правеше още по-отблъскващи и образуваше струпеи над гъстата течност, изтичаща от тях. Крийви носеше ленени ръкавици, просмукани от засъхваща жълтеникава течност, което показваше, че и по ръцете му има язви. Острата зловонна миризма на разложение, която се излъчваше от него бе непоносима.
Крийви бе неподвижен, само очите му шареха и излъчваха омраза като гледаше Джереми и другите двама мъже. Няколко мига Мортън и Джеймс останаха вцепенени при вида на Крийви, после Мортън се приближи до преградата пред бюрата на чиновниците, извади чековете и повика с пръст управителя на банката.