— Ето, Моул. С тези чекове изплащам ипотечния заем за фермата Тибубъра — изцяло и в срок.
Управителят неохотно се приближи, смръщен от недоволство. Огледа чековете внимателно и се обърна към Крийви.
— Всичко изглежда напълно редовно, господин Крийви — каза той, сякаш се извиняваше.
Огромният мъж остана все така неподвижен, но малките му очи блестяха от ярост. Измина една минута, в която Моул пристъпваше притеснено от крак на крак, избягвайки погледа на Крийви. Мортън почука нетърпеливо.
— Донеси ипотечната полица и документите за собственост на имота, Моул! Нямам намерение да си губя времето тук!
Управителят на банката отиде до края на залата и влезе в кабинета за поверителни материали, откъдето се върна с папка, която съдържаше нотариални актове и ипотечната полица. Мортън взе папката, прегледа я и подаде документите за собственост на Джереми.
Единият бе стар пергаментов документ с официални печати. Той бе удостоверение за неограничена поземлена собственост, подписано лично от губернатора на Дарлинг, а не от комисионер по имотите. Вторият бе нотариален акт за покупка на земите западно от първоначалните граници на имението чак до река Дарлинг. Джереми сгъна документите и ги прибра внимателно в джоба си. Мортън приключи с проучването на ипотечната полица и я прибра в своя джоб, като побутна чековете към Моул.
Силен шум зад гърба на Джереми разтърси залата и всички се обърнаха да видят какво е станало. Крийви бе паднал от стола и лежеше обърнат настрана — огромна, безформена маса от плът. Моул извика ужасен, спусна се през залата към Крийви, като викаше на чиновниците:
— Доведете лекар! Лекар! Бързо, бързо!
Двама от чиновниците изтичаха навън, Моул, наведен над Крийви, чупеше пръсти притеснен. Джереми обаче виждаше, че е безсмислено да се води лекар. Очите на Крийви бяха отворени, но изцъклени и безжизнени. Мортън и Джеймс гледаха изумени и тихо коментираха факта, че Крийви внезапно бе паднал мъртъв.
Зловонието бе нетърпимо, Мортън се смръщи отвратен и посочи вратата.
— Ние си свършихме работата — каза той. — Да тръгваме и да оставим това тук на Моул.
Напуснаха банката и тръгнаха обратно към Кингс Крос, като разискваха необикновеното събитие, на което бяха станали свидетели. Мортън не се интересуваше толкова какво го бе причинило, колкото до какви резултати щеше да доведе.
— Не се радвам на ничия смърт — каза той. — Но животът в Сидни без него ще е много по-добър. По-лоша напаст не би могла да ни връхлети.
— Така е — съгласи се Джеймс. — Сега можем да си гледаме работата, без да се боим, че той ни крои някакъв заговор. За някои, разбира се, ще бъде трудно да възстановяват загубеното, особено за вас, сър Мортън.
— Бързо ще го възстановим — увери го Мортън. — Общият икономически климат изглежда се подобрява и очаквам благоприятно развитие. — Усмихна се и се обърна към Джереми. — Сега Бенджамин и Бевърли ще могат да се върнат в Сидни. Щом стигнем до кантората, ще те изпратя с каретата вкъщи, за да си починеш. След това ще напиша писмо до Бенджамин, за да замине по първия параход от Сидни за Окланд. Той и Бевърли би трябвало да пристигнат тук след няколко дни.
Джереми се усмихна щастлив и каза, че очаква с нетърпение да се види отново с несъщия си брат.
— Сигурен съм, че ще бъде голямо облекчение за Бенджамин и Бевърли да не са принудени да се крият и да бъдат потайни — добави той. — Освен това ще могат да се оженят тук. Колкото до Крийви, чудя се от какво е страдал. Никога не съм чувал за подобна болест.
— Нито пък аз — отвърна Мортън и вдигна рамене. — Не знам дали е страдал от определена болест или по-скоро става дума за отдавнашно общо болезнено състояние, което естествено е достигнало до своя край. Няма нужда да си лекар, за да разбереш, че човек с такъв вид определено не е здрав.
Джереми кимна, но обяснението не му се стори убедително. Спомни си за костния амулет и се питаше дали бе възможно той да е предизвикал ужасното състояние на Крийви и смъртта му. В този момент, посред бял ден, когато свръхестественото изглежда най-малко вероятно, Джереми бе по-малко скептичен от когато и да било.
24.
— Къде ще отидеш, след като посетиш фермата Тибубъра? — попита Бенджамин Тавиш. — Пак ли ще тръгнеш да търсиш див добитък?
Джереми поклати глава и пристегна ремъка на седлото си.
— Не, преди да дойдем в Сидни, Фиона и аз бяхме решили да хвърлим поглед върху западната част на Куинсланд, тъй че ще идем там. Засега имаме достатъчно пари и не е необходимо да търсим диви стада, освен ако не ни се прииска.