— Това, което всъщност ме интересува, е кога ти и Фиона бихте могли да се върнете в Сидни, за да ни погостувате. Ние с Бевърли едва успяхме да се запознаем с вас. Иска ни се да вярваме, че ще можем да прекараме по-дълго време с вас.
Джереми се колебаеше как да отговори. Тази тема бе възниквала няколко пъти през последните дни в разговорите му с Бенджамин и Джереми винаги бе изпитвал затруднение да навлезе по-дълбоко в нея. За Бенджамин Пустошта бе просто някаква далечна област, която бе убеден, че няма да му хареса. Не можеше да разбере как някой изобщо би могъл да чувства силно влечение към нея, да вижда в Пустошта начин на живот, да търси в нея смисъл на съществуването си.
— Не можем да обещаем точно кога ще се върнем — каза Джереми, — но ще дойдем. Когато сме отново тук, ще можем да прекараме повече време заедно.
Бенджамин кимна, не бе доволен от отговора, но го прие. Разговаряха в конюшнята, където Джереми оседлаваше своя и Фиониния кон за предстоящото им заминаване. В задната част на конюшнята Бъги бъбреше с коняря и помощника му, а Фиона говореше с Бевърли, Катерин и Юдора във вътрешния двор пред конюшнята.
През последните няколко дни Джереми бе чувствал по-осезаемо, отколкото в детските си години, че Бенджамин е негов по-голям брат, и се бе привързал към него и към красивата му жена. Те внезапно бяха станали собственици на огромно състояние, защото Бевърли бе единственият наследник на Крийви. Първата им задача бе да възмездят всички, които бяха пострадали от Крийви, и Бенджамин още се мъчеше да разплете сложната плетеница на неговите дела.
Сега Бенджамин повдигна друг въпрос, който изпълваше Джереми със смесени чувства, откакто се бе върнал в Броукън Хил.
— Доста преди датата, определена за раждането на бебето ви, трябва да бъдете в град, където има добър лекар — съветваше го Бенджамин. — Нашето бебе се роди почти без предупредителни симптоми.
— Фиона и аз сме говорили за това — отвърна Джереми. — Естествено, много се радвам, че ще имаме дете, но раждането винаги крие опасности за майката. Фиона ги подценява, но не и аз. Затова се вълнувам повече за нейното здраве и повече държа да бъдем близо до лекар, отколкото самата тя.
— Изглежда, че всички жени са такива — забеляза Бенджамин с известно учудване. — Те като че ли са надарени с повече кураж и ако мъжете трябваше да раждат, навярно на света щеше да има много малко хора. — Засмя се и поклати глава. — Бевърли и в други отношения е по-смела от мен. В Окланд, когато дойде време да кажем на пастора истинските си имена и да го помолим да ни венчае, аз нямах кураж да се явя пред него.
— Бевърли ли трябваше да го стори? — засмя се Джереми.
— В известен смисъл, да. Тя поговорила насаме с жената на пастора, която казала на съпруга си. Той прояви разбиране, венчахме се тихо и набързо, без предварително оповестяване в църквата.
И двамата се засмяха, докато Джереми поставяше седлото върху коня на Фиона. Бенджамин надникна навън, като чу приближаването на карета, която мина по алеята и спря във вътрешния двор.
— Ето го сър Мортън и лейди Керик. Идват да ви изпратят, Джереми. Знаеш ли, че никой не е претърпял по-големи финансови загуби заради злодеянията на Крийви, отколкото сър Мортън, но той отказва да вземе дори и петак. Аз настоях и се мъчех да го убедя, докато той ме прекъсна много рязко. Всичките ми доводи останаха безполезни.
— Той е горд човек — потвърди Джереми. — Има собствено място в живота и предпочита сам и със своите методи да се грижи за работата си.
— Вярно е — съгласи се Бенджамин. — В това отношение ти изглежда доста приличаш на него. Когато намериш своето място в живота, обзалагам се, че ще бъдеш също като него.
Джереми закопча ремъците на седлото и се усмихна. Изпитваше дълбоко уважение и обич към баща си и му бе приятно да мисли, че притежава някои от неговите качества. Отвън се дочу оживен разговор, когато Мортън и Джулия слязоха от каретата. След миг Мортън остави Джулия при жените и влезе в конюшнята.
Той подаде на Джереми пакет в мушамен плик и се поздрави с двамата братя.
— Това са писма за Тибубъра — обясни Мортън. — Снощи пристигна параход с поща от Англия. Пратих един стажант да прибере пощата за фермата, защото по тебе ще стигне по-бързо. Едно от писмата изглежда, че е от брокер на вълнената борса.
— Може да съдържа добри новини за постъпленията в банковата сметка на фермата — предположи Джереми и прибра пакета в торбата зад седлото си. — Ако е така, малко са закъснели, защото добрите новини бяха нужни на баба по-рано.