Мортън се засмя и изрази съгласието си.
— Да, мисля, че новините са точно такива, Джереми. Всички новини, свързани с бизнеса в Англия, сега са много добри. Изглежда, че пазарът на вълна отново е в подем. — Мортън се обърна към Бенджамин: — Говорих с човека, който купи от мен онази къща на Грейс стрийт. Съгласен е да я продаде. Смята да иска по-голяма сума, отколкото изплати на мене, но каза, че ще я даде на приемлива цена.
— Отлично! — възкликна радостно Бенджамин. — Това е отлично, сър Мортън. Бевърли и аз искаме да живеем в тази къща. Както ви казах, не желаех да се обърна лично към собственика, защото не го познавам, и съм ви много благодарен, че го сторихте вместо мен. Няма да промени решението си, нали?
Мортън увери Бенджамин, че човекът ще му продаде къщата, а Джереми слушаше разговора им, докато нареждаше багажа си. На няколко пъти Бенджамин и Бевърли бяха споменали, че искат да живеят точно в тази къща, което му се струваше странно. Тя бе в съседство с друга къща, която вече притежаваха, защото Бевърли я бе наследила от Крийви.
Като пое поводите, Джереми извика Бъги и изведе конете навън. Мортън и Бенджамин го последваха.
— Няма да стигнете далече днес, Джереми — забеляза Мортън. — Наближава пладне, а дните са все още къси.
— Да, днес ще стигнем само до Пенрит, татко. Нямаме особено бърза работа. След онова пътуване до Броукън Хил, сега искам да се движим спокойно и с удоволствие.
Мортън се засмя, но след това заговори сериозно.
— Сине, ако се опитам да ти благодаря за онова, което свърши при предишното си пътуване, ще трябва да те задържа цяла седмица и пак няма да съм ти благодарил достатъчно. Ще ти кажа само, че ще бъда вечно признателен за това, както и за факта, че имам син като тебе. И много те моля да дойдете пак и да ни гостувате, когато ви е възможно.
Джереми не можа да намери подходящ отговор и само кимна. Това се оказа подходящо, защото Мортън се усмихна с блеснали от вълнение очи. Отидоха при жените във вътрешния двор и за миг настъпи мълчание. След това Джереми и Фиона започнаха да се сбогуват с всички.
Градът потискаше Джереми и разпалваше нетърпението му да се върне в Пустошта. Знаеше, че и Фиона изпитва същото. Въпреки това раздялата с тези, които бе обикнал, го натъжи, а и очите на Фиона бяха насълзени, когато я повдигна към седлото й. Джереми яхна коня си и напуснаха вътрешния двор, като всички махаха за сбогом. Последен яздеше Бъги, като водеше товарния кон и още няколко резервни коне.
Вместо да тръгнат по Парамата роуд и да минат през предградията, Джереми предпочете да излязат на полския път, за който му бе говорила Александра. Шумните улици скоро останаха зад тях, а край пътя, който започваше в края на града, се редуваха малки чифлици и пасища.
Заедно с града, зад тях остана и тъгата от раздялата и кой знае защо в този момент Джереми почувства, че животът е прекрасен и пълен с обещания. Духаше хладен ветрец откъм морето, но денят бе ясен и слънчев, с лъх на пролет. Чифликчиите почистваха дворовете си след зимните дъждове и поправяха плуговете, а край пътя бяха напъпили полски цветя. По небето прелитаха ята от папагали, гълъби и други птици, които оживяваха деня с чуруликането си.
Движението бе слабо, а когато свиха по шосето през Кампдън парк, се оказаха единствените пътници. Фиона се учуди, че шосето прекосява имота, вместо да го заобиколи, а Джереми изказа предположението, че собствениците са разрешили построяването му, за да улеснят движението на хората в този район.
— Имението е огромно — изтъкна той. — Ако шосето го заобикаля, ще трябва да се удължи с много километри.
Фиона кимна, после тримата спътници помахаха на градинаря, който поправяше подпорите на лозниците зад голямата къща. След като подмина лозята и овощните градини, шосето стигна до кошари и заградено пасище, където пасяха чистокръвни мериносови овце. По-нататък се простираха ниски, обрасли с трева хълмове. Разпръснати овчи стада белееха на фона на бледата пролетна зеленина по хълмовете. Отдалече няколко пастири помахаха на Джереми, Фиона и Бъги.
Отвъд границата на Кампдън парк сградите на съседните имоти бяха по-далече от шосето, а ливадите постепенно преминаха в храсталак и гори. Показа се реката, с високи дървета по бреговете й, после шосето се вля в пътя, който водеше на север към Пенрит. Джереми посочи четирите коня в пасището. Те пасяха спокойно, вече без юзди и седла, сред други коне и крави.
Джереми коментираше весело колко ли ще се е зарадвал собственикът на пасището, че се е сдобил с още четири коня в пълна амуниция. Но малко по-късно усмивката му изчезна. В деня след пристигането си в Сидни, Джереми бе уведомил градските власти за нападението срещу него, а полицаите бяха намерили два трупа в храстите край пътя. Съжаляваше, че му се бе наложило да убива хора и сега му се струваше, че смъртта витае над този завой.