Гледката направи огромно впечатление и на Бъги, изпъкналите му очи се разшириха и той заклати глава от възторг.
— Никога не съм виждал такава хубава паша за стадата в Пустошта — възкликна той. — Тук могат да се отглеждат стотици хиляди овце. Това сякаш не е ферма, а цял щат.
— Наистина — съгласи се Фиона. — Едва сега разбирам какъв риск е поела баба ти с ипотеката, Джереми, и се чудя как е издържала на огромното напрежение.
— Да, и тя все още живее в това напрежение — откликна Джереми. — При последния ни разговор изглеждаше уверена, че ще стигна до Сидни навреме. Но не знам дали наистина е била убедена, защото е трудно да се разгадаят мислите й. Във всеки случай, скоро ще научи каква е била развръзката.
Фиона се усмихна и дръпна юздите. Продължиха да яздят през планината, после се спуснаха надолу по широкия отъпкан път през фермата. В очакване на стригането, стадата бяха докарани по-близо, отколкото при първото преминаване на Джереми. Сега той ги виждаше ту тук, ту там в далечината, докато препускаше със спътниците си през вълнистия терен по хълмовете, обрасли с храсти и дребни евкалиптови дървета и през просторни долини, където вятърът къдреше високите треви.
Показа се долината, където Джереми по-рано бе срещнал Айзак Логан. Пастирът и сега беше там с друго стадо. Щом видя тримата ездачи, Айзак остави овцете на ратая и се впусна в галоп към пътя. Джереми му представи Фиона, на която пастирът вдигна шапка, и Бъги, с когото си кимнаха. След това Айзак побърза да запита дали Джереми е стигнал навреме до Сидни.
Брадатият пастир извика от радост, като чу отговора.
— Това е най-добрата новина, господин Джереми, честно слово! Госпожа Керик беше сигурна, че ще успееш, и всъщност никой не се съмняваше. Все пак голямо удоволствие е да го чуя от твоите уста.
— Знам, че е така — кимна Джереми. — Разрешението на въпроса е от изключително значение за всички тук, не само за баба ми.
— Така е и дори нещо повече — увери го Айзак. — Мнозина от нас са прекарали тук почти целия си живот и сме привързани към госпожа Керик и към нейното семейство. Ако с фермата или със семейство Керик се случи нещо лошо, то е беда за всички ни. С твое разрешение ще изпратя ратая да отнесе новината до близките кошари.
— Това е идея — отвърна Джереми. — Ще стигне ли до главните кошари и до фермерската къща преди да се мръкне?
Айзак се разсмя от сърце и поклати глава, като започна да изброява кошарите в централната южна част на фермата. Обясни на Джереми, че сега са до кошарите на Гиджи, а на север са кошарите Бор, Бингара и още няколко.
— Последните кошари преди да стигне до главните са кошарите Динго. По-рано ги наричаха Бушрейнджър, но аз бях там пред много години, когато госпожа Керик им смени името. Ще разберете, че сте в кошарите Динго, като подминете дългата долина на запад от пътя; точно по средата й се издига могила. Ако яздите бързо, ще стигнете до главните кошари утре по пладне.
— Тогава да тръгваме — каза Джереми. — Надявам се скоро да се видим пак, Айзак.
Пастирът изказа същата надежда, вдигна шапка на Фиона и се върна при стадото си, а Джереми и спътниците му продължиха по пътя. Яздеха в бърз галоп, затова не можеха да разговарят. Джереми се вглъби в мислите си, но безуспешно се мъчеше да анализира необикновеното чувство, което фермата събуждаше у него.
Това чувство се бе загнездило в гърдите му, бе подобно на усещането, което човек изпитва, когато види нещо познато, но Джереми не бе в състояние да го характеризира по-точно. Освен това в този момент му бе трудно да определи същността на чувството си, защото очакваше с нетърпение да види баба си, а от самото начало на пътуването бе обладан от някакво дълбоко вътрешно удовлетворение. Опита се да не обръща внимание на особеното чувство, но то оставаше като фон на всичките му мисли.
Небето се заоблачи, от северозапад дъждът приближаваше. Късно следобед вятърът стана по-студен и с дъх на влага, което предвещаваше, че ще вали. Като спряха да нощуват, Джереми и Бъги построиха колиба от дървесна кора и първите капки зачукаха по покрива й, докато вечеряха. Дъждът беше лек, чукаше тихо над главите им.
Когато легнаха, загърнати в одеялата си, Бъги заспа веднага. Джереми заговори тихо с Фиона, като се опита да й обясни особеното въздействие, което фермата оказваше върху него.