Такова изявление Джарбо бе правил често, но по-скоро като желание, отколкото като определено намерение. Джереми знаеше — спомене ли, че във фермата на Каргил търсят наемен работник, Джарбо щеше да възрази: „Фермерът ще почне да ни задава разни въпроси.“ Момчето също знаеше, че Джарбо ще отклони предложението да си намерят работа в някой град, защото винаги, когато бе възможно, избягваше градовете. По някаква причина Джарбо внимаваше да не среща други хора дори по пътеките и предпазливо оглеждаше всеки пътник преди да го подмине.
През изминалите дни Джереми бе успял да навърже някои факти за живота на Джарбо от подхвърлени негови забележки. Беше живял много години в Нов Южен Уейлс, после в Земята Ван Даймън — големия остров отвъд югоизточния бряг. Част от времето бе работил на различни места и се бе научил на дърводелство, земеделски труд и други занаяти. Но какво бе работил през по-голямата част от времето и защо странеше от хората, оставаше тайна.
Джереми усети, че му се приспива и легна на одеялото си край огъня. Поговори няколко минути сънливо с Джарбо; докато старецът пушеше лулата си, момчето сподели какво му е казал Фреди за наемния работник, който избягал през нощта и тръгнал да търси злато.
— Да, това често се случва — кимна Джарбо. — Откакто откриха тук злато, трудно се задържат работници на каквато и да е работа, за каквато и да е надница. Бащата на Фреди намерил ли е работника си и взел ли си е обратно парите?
— Не, защото златотърсачите били много. Фреди каза, че някои били чужденци и не говорели английски.
Джарбо кимаше замислено и продължи да подръпва от лулата си.
— Да, сигурно мнозина са чужденци — промърмори сякаш на себе си. — Напоследък все повече чужденци се стичат в златните находища тук.
Интересът, проявен от Джарбо към този факт, събуди любопитството на Джереми и той го попита какво значение има това. Старецът отговори уклончиво, че си бил припомнил нещо, и продължи да подръпва замислено от лулата си. После момчето затвори очи, настани се удобно и заспа.
На следния ден стана ясно, че присъствието на голям брой чужденци в Юрика е от голямо значение за Джарбо. Той събуди Джереми рано, каза му, че отиват в миньорския град и след кратка закуска, тръгнаха по отъпкания път с много по-бърз ход, отколкото през миналите дни. Джереми попита на какво се дължеше внезапното решение да идат в Юрика, а Джарбо отговори, че просто искал да намери работа, за да припечелят някой шилинг и да си купят туй-онуй.
Джереми разбираше, че това не е единствената причина; очевидно Джарбо се боеше по-малко от чужденците, отколкото от австралийците. За момчето това бе непонятно, но също така не можеше да си обясни защо този едър и силен мъж изобщо се отнасяше с подозрение и боязън към другите хора.
Късно следобед стигнаха до главния път. В този район той следваше течението на река Търън. Пътят не бе по-малко оживен, отколкото шосето на запад от Силни, десетки златотърсачи се движеха в двете посоки и пътуваха между миньорските градове, пръснати в целия район. Както можеше да се очаква, Джарбо нямаше желание да се влеят в оживеното движение по светло, затова се изкачиха по залесения склон на едно овчарско пасище, откъдето се виждаха пътя и реката.
На няколкостотин метра от тях над реката имаше мост. От другия му край се излизаше на тесен път, който водеше назад към гористите предпланини. Като огледа моста и околностите, Джарбо заключи, че това е пътят към Юрика. Джереми се съгласи, защото той отговаряше на общото описание на Фреди за местоположението на миньорския град.
По залез златотърсачите започнаха да си правят лагери край пътя и реката. Когато стана съвсем тъмно, Джарбо и Джереми се спуснаха по склона и поеха към моста по главния път, осветен от огньове. Минаха по моста и хванаха тесния път.
Джарбо попита двама мъже, седнали край лагерен огън, дали този път води към Юрика. Златотърсачите, които говореха с американски акцент, отговориха утвърдително. Подминаха ги, а Джарбо, някак между другото отбеляза, че не говорят като австралийци, но Джереми забеляза нотка на задоволство в гласа му.
След още няколко километра аборигенът и момчето се отклониха от пътя и си устроиха лагер за пренощуване сред дърветата. Сутринта, малко след изгрев-слънце, отново поеха на път. Повечето от златотърсачите също отиваха на изток, малцина се връщаха от Юрика, за да опитат късмета си другаде. Джарбо вървеше с ниско нахлупена шапка и ги оглеждаше подозрително.
Няколко часа по-късно от изток се разнесе експлозия, последвана от ехо, което прокънтя между хълмовете. Джарбо обясни, че са взривили динамит, а от разговора, който последва, Джереми разбра, че той е запознат с рудодобива. Златотърсачите обикновено промивали златоносния пясък и търсели късове самородно злато, като използвали корита, разказваше Джарбо, но си служели с динамит, за да подготвят рудата за обработка и извличане на златото.