— Работя по въпроса — загадъчно изрече Първият магьосник.
Възрастният магьосник поглади брадата си и се усмихна саркастично.
— Да, той си мисли, че може да прати подире им самия отвъден свят.
Няколко офицери, две чародейки и част от мъжете в роби застинаха в открита почуда.
Чародейката, която бе въвела Аби в залата, се наведе към нея.
— Нали искаше да говориш с Първия магьосник. Говори. Ако си изгубила кураж, мога да те изпратя до изхода.
Аби облиза устни. Не знаеше как ще говори посред цялата тази олелия, но бе наясно, че трябва, така че просто продължи мисълта си.
— Господарю, нямам представа какво е направила родината ми. Не познавам нашия крал. Още по-малко съм наясно със Съвета, войната и всичките тези неща. Аз съм от едно градче, чиито жители са изложени на смъртна опасност. Защитниците ни бяха победени от врага. Войска от Средната земя се е насочила на север към Д’Харанците.
Чувстваше се като глупачка да говори с човек, водещ паралелно още десетина разговора. По-силни обаче бяха ядът и разочарованието й. Ако не успееше да го убеди да й помогне, близките й щяха да умрат.
— Колко Д’Харанци — попита магьосникът.
Аби понечи да отговори, но офицерът я изпревари.
— Не знаем със сигурност колко са останали в легиона на Анарго. Може да има пострадали, но са като разярен бик. Приближават границата на родината си. Могат да се върнат и да ни нападнат или да избягат. Ние разполагаме с войската на Сандерсън, която се спуска от север и с тази на Мардейл от югозапад. Анарго е допуснал грешка, като е нахълтал в Заево. Сега му остава да се бие или да се върне у дома. Длъжни сме да приключим с него. Друга възможност може да нямаме.
Първият магьосник прокара палец и показалец по голобрадото си лице.
— Но така или иначе, не знаем броя им. Имахме надеждни съгледвачи, но те така и не се върнаха. Не ни остава друго, освен да приемем, че са убити. Но какво кара Анарго да действа така?
— Ами това е най-краткият път за бягство към Д’Хара — отвърна офицерът.
Първият магьосник се обърна към една чародейка, за да отговори на току-що зададен му от нея въпрос.
— Не виждам как бихме могли да си го позволим. Предай им, че отговорът ми е не. Няма да хвърлям такива мрежи заради тях и не мога да им кажа как да го направят за едното „може би“.
Чародейката кимна и се отдалечи.
Аби знаеше, че заклинание, хвърлено от чародейка, се нарича мрежа.
— Е, щом смяташ, че е възможно — говореше брадатият мъж, — бих искал да чуя как тълкуваш текста. Книга на три хиляди години крие много рискове. Нямаме точна представа как са действали тогавашните магьосници.
Зорандер за пръв път стрелна мъжа с гневен поглед.
— Искаш ли да ти демонстрирам точно какво имам предвид, Томас? Да видиш самото заклинание?
Доловили тона в гласа му, повечето от присъстващите притихнаха. Първият магьосник разпери ръце встрани и множеството се отдръпна. Майката Изповедник не се отделяше от лявото му рамо. Чародейката, придружаваща Аби, я дръпна назад.
Първият магьосник даде знак. Един мъж му подаде малка торбичка, оставена на една от масите. Аби забеляза, че част от пясъка по масите не е разсипан случайно, а изписва различни символи. Майката на Аби бе правила заклинания с пясък, но по-скоро използваше други неща — от стрити кости до изсушени билки. Рядко бе прибягвала до пясък. Всяко заклинание трябваше да се извърши в строго определен ред. Всяка грешка можеше да е фатална.
Първият магьосник се наведе и загреба шепа пясък. Стиснал юмрук, го пусна на тънка струйка по пода.
Ръката му се движеше с отработена точност. Китката му се завъртя и пясъкът оформи кръг. Загреба следваща шепа и след малко в първия кръг се появи втори. Явно рисуваше Милост.
Майката на Аби винаги очертаваше квадрата преди втория кръг. Оформяше елементите един подир друг, от външните към вътрешните, после преминаваше към лъчите, като ги очертаваше отвътре навън. Магьосникът Зорандер вписа осмовърхата звезда във вътрешния кръг. Продължи лъчите навън, пресече двата кръга, но не стигна до последния.
Оставаше му да начертае квадрата, представляващ границата между световете. Той бе пръв магьосник, така че Аби предположи, че не е грешно да го направи в ред, различен от този, в който го рисуваше някаква чародейка от малкото градче Заево. Но неколцина от мъжете, за които Аби бе предположила, че са магьосници, както и две от чародейките, започнаха да си разменят навъсени погледи.