— Е, няма спор, че това е хубаво, но…
Майката Изповедник пак вдигна пръст, за да я накара да замълчи. Аби не каза нищо и жената отпусна ръка край тялото си и продължи:
— Стореното от Зед разяри Панис Рал, който след неуспешен опит да убие него, изпрати четворка след Ерилин.
— Четворка ли? Какво е това?
— Екип от четирима специални убийци под закрилата на заклинание, направено от човека, който ги изпраща: Панис Рал. Тяхната задача е не просто да убият жертвата си, а да го направят по възможно най-мъчителния и жесток начин.
Аби преглътна.
— И успяха ли… да убият жена му?
Майката Изповедник се наведе към нея.
— По-лошо. Захвърлиха я с изпотрошени крайници, за да бъде намерена жива.
— Жива! Защо са я оставили жива, след като мисията им е била да я убият?
— За да я намери Зед изпотрошена и кървяща, гърчеща се в невъобразима агония. Единственото, което успя да направи, бе да прошепне името му с любов. — Майката Изповедник се наведе още по-близо. Аби усети дъха на думите й върху лицето си. — Когато Зед използва магията си, за да се опита да я изцери, активира червея.
Аби бе забравила да мига.
— Червея ли…?
— Това е магия, която никой магьосник не е в състояние да усети. — Майката Изповедник разпери пръсти пред стомаха на Аби, завъртя дланта си навън и дръпна рязко в раздиращ жест. — Магията буквално разпори вътрешностите й. Поради факта, че Зед използва изпълнената си с любов магия, Ерилин умря в нечовешки крясъци от болка, докато той стоеше коленичил безпомощно край нея.
Аби трепна и се хвана за стомаха, почти усещайки раната.
— Това е ужасно.
Теменужените очи на Майката Изповедник я пронизваха.
— Четворката хвана и дъщеря им. Малката бе видяла всичко, което онези мъже бяха сторили на майка й.
Аби отново усети парещи сълзи в очите си.
— Значи са сторили същото и с дъщеря му?
— Не — отвърна Майката Изповедник. — Взеха я в плен.
— Значи още е жива? Значи има надежда?
Бялата копринена рокля на Майката Изповедник нежно изшумоля, щом тя се облегна назад на мраморния парапет и отпусна ръце в скута си.
— Зед хукна след четворката. Откри ги, но дъщеря му бе дадена на други, които я предали на трети и така нататък, така че никой не знаеше къде е всъщност и кой я държи.
Аби погледна чародейката, после отново Майката Изповедник.
— Какво направи магьосникът Зорандер с четворката?
— Не по-малко, отколкото аз самата бих сторила. — Лицето на Майката Изповедник бе застинало в маска на ледена ярост. Тонът й бе дори по-смразяващ от думите. — Накара ги да съжаляват, че изобщо са се родили. При това наистина дълго време.
Аби се дръпна.
— Разбирам.
Докато Майката Изповедник си поемаше дъх, за да се поуспокои, чародейката продължи разказа.
— Както ти казахме, магьосникът Зорандер използва заклинание, което никой от нас не разбира; то държи Панис Рал затворен в двореца му в Д’Хара. То притъпява магията, която Рал изпраща срещу нас и помага на нашите войски да отблъснат Д’Харанските части и да ги върнат там, откъдето идват.
Но Панис Рал е разяждан от омраза към човека, попречил на завоевателния му поход към Средната земя. Никога не минава повече от седмица между два опита за покушение срещу живота на магьосника Зорандер. Рал изпраща опасни и зли хора от всякакъв вид. Дори Морещици.
Дъхът на Аби заседна в гърлото й. Беше чувала тази дума. Опита се да потисне любопитството си, но все пак попита:
— Какво е това Морещица?
Чародейката приглади назад лъскавата си черна коса, в очите й блестеше убийствена омраза.
— Морещиците са жени в червени кожени униформи и с дълги плитки, които символизират професията им. Те са обучени в изкуството да убиват и измъчват родените с дарбата. Ако такъв човек се опита да използва дарбата си срещу Морещица, тя улавя магията му и я обръща срещу него. От Морещица никой не може да избяга.
— Но човек с толкова силна дарба като магьосника Зорандер със сигурност…
— Дори той би бил загубен, ако се опита да използва силата си срещу Морещица — отвърна Майката Изповедник. — Морещицата може да бъде победена с обикновените оръжия, но не и с магия. Единствено изповедническата магия е ефикасна срещу нея. Аз съм убила две.
Отчасти заради жестокото обучение, предхождащо превръщането на една жена в Морещица, те са забранени откакто се помня, но в Д’Хара ужасната традиция да се вземат млади жени, за да бъдат обучавани за Морещици, продължава и до днес. Д’Хара е отдалечена и затворена страна. Не знаем много за нея — само онова, което сме научили от личния си безрадостен опит.