Знаеше как се колят животни. Каза си, че няма да е по-различно. Пред нея не стоеше човек, а животно. Вдигна ножа.
Една ръка запуши устата й. Друга я стисна за китката.
Аби простена, но гласът й потъна в чуждата длан. Изпита ужаса от провала на опита да спре тази лудост, когато бе имала възможност да го стори. Нечии устни, долепени до ухото й, прошепнаха да замълчи.
Докато се мяташе отчаяно, за да се освободи от забулената от глава до пети фигура, тя успя да извърне глава. В последните отблясъци на дневната светлина я посрещнаха две теменужени очи. За миг не можа да осъзнае видяното, не можа да си обясни как така жената е тук, след като я бе видяла да ги изпраща от Кулата. Но наистина бе тя.
Аби притихна. Майката Изповедник я пусна и със светкавичен жест й показа да се дръпне назад. Младата жена се подчини, без да се замисли. Майката Изповедник се измъкна от призрачните сенки и се приближи до жената в червената кожена униформа. Морещицата бе погълната от работата си. Магьосникът под нея се мяташе и крещеше от болка.
Вечерта беше огласена от песента на щурците. Майката Изповедник посегна към червената фигура. Жабите извисяваха настоятелни гласове, глухи за сърцераздирателните крясъци на Зед. Недалеч реката бълбукаше и се плискаше както винаги — все същия познат, успокояващ роден звук, който тази нощ не носеше утеха.
Доскоро нежните пръсти, утешили Аби в мъката й, най-сетне намериха жената в червено. За секунда Аби се уплаши да не би онази да съумее да избегне докосването и да излее яростта и силата си върху Майката Изповедник.
В следващия миг въздухът потрепери. Гръмотевица без гръм. Аби остана без дъх. Взривът без малко не я изхвърли в безсъзнание; всяка става по тялото й изригна в пареща болка.
Светкавица нямаше — само разтърсващо и неизбежно сътресение на въздуха. Светът сякаш застина в ужасяващото му могъщество.
Тревата полегна, като че откъм Майката Изповедник и Морещицата внезапно изригна вятър. За щастие болката в ставите на Аби постепенно отмина, а заедно с това се възвърнаха и сетивата й.
Никога преди не бе присъствала на подобно нещо, никога не си бе представяла, че ще присъства. Въпреки това, ясно съзнаваше какво вижда — стана свидетел на освобождаването на Изповедническата сила. От майка си знаеше, че при този процес съзнанието на жертвата се унищожава до такава степен, че докоснатия се превръща във вцепенен роб на Изповедника. Ако Изповедникът пожелае, другият е готов да признае всяко извършено от него престъпление.
— Господарке — простена Морещицата с жалостива преданост.
Отначало изумена от неочакваната беззвучна гръмотевица, произведена от Майката Изповедник, а сега и от покорството на свляклата се на земята Морещица, Аби се стресна от внезапно сграбчилата я ръка. Отдъхна облекчено, когато видя, че до нея стои магьосникът.
С опакото на другата си ръка той изтри кръвта от устните си. Едва си поемаше дъх.
— Остави я.
— Толкова… съжалявам… Зед. Опитах се да те предупредя да не използваш магия, но не го казах достатъчно силно, та да ме чуеш.
Той се усмихна, въпреки явната болка.
— Чух те.
— Но тогава защо използва дарбата си?
— Не вярвах, че е възможно да си такъв ужасен човек. Знаех, че не си способна да извършиш подобно нещо и рано или късно ще разкриеш истинската си същност. — Двамата отстъпиха встрани. — Използвахме те. Искахме да си помислят, че планът им е успял.
— Значи си знаел какво ще направя? Знаел си, че ще те заведа при тях, за да те заловят?
— Предполагах. Още от самото начало разбрах, че не ни казваш всичко. Не те бива много за шпионин и предател. Откакто сме дошли, непрекъснато оглеждаш сенките, подскачаш при всяко цвърчене на буболечка.
Майката Изповедник се втурна към тях.
— Добре ли си, Зед?
Той положи ръка на рамото й.
— Ще се оправя. — В очите му все още блестяха следите на преживения ужас. — Благодаря ти, задето не закъсня. За миг си помислих…
— Знам. — Майката Изповедник се усмихна. — Да се надяваме, че номерът ти е успял. Имаш време до заранта. Тя каза, че са се разбрали да те измъчва цяла нощ и да те заведе в лагера им на сутринта. Съгледвачите информираха Анарго за пристигането на частите ни.
В близките храсти Морещицата крещеше така, сякаш я деряха жива.
През раменете на Аби пробягаха тръпки.
— Ще я чуят и ще разберат какво се е случило.
— Дори да чуят нещо от такова разстояние, ще си помислят, че тя измъчва Зед. — Майката Изповедник взе ножа от ръката на Аби. — Радвам се, че оправда доверието ми и че в края на краищата избра да не минаваш на тяхна страна.