Чародейката, тримата мъже, старицата, Аби и останалите просители преминаха под острите зъби на решетъчната врата и влязоха в двора на Кулата. Аби с почуда установи, че тук, зад външната стена, е топло. Навън бе студен есенен ден, а тук въздухът бе пролетно свеж и приятен.
Планинският път, водещ към каменния мост над бездната и свършващ до портата с решетката, явно бе единственият достъп до Кулата — освен ако не си птица. Чакълестият вътрешен двор бе опасан с мрачни крепостни стени с високи прозорци. Околовръст бяха разположени врати, а отпред тръгваше тунел, отвеждащ в лоното на Кулата.
Въпреки че бе топло, Аби усети по тялото й да пробягват ледени тръпки. Не можеше да каже дали старицата не е права за магьосниците. В родното й градче никой не разбираше от тези неща.
Тя не бе виждала магьосник и не познаваше друг, освен майка си, който да е виждал. От своя страна, майка й никога не говореше за това. Бе й споменавала само, че когато са намесени магьосници, човек не бива да вярва дори на собствените си очи.
Чародейката изкачи четири гранитни стъпала, изгладени с времето от безброй стъпки. Поведе просителите през портал от черен гранит с розови пръски, откъдето се озоваха в самата Кула. Вдигна рязко ръка и мракът отстъпи встрани. В кандилата по стените затрептя огън.
Това бе най-прост вид магия — не особено впечатляваща демонстрация на дарбата, но сред просителите се надигна притеснен шепот. Аби си рече, че щом се стряскат от такъв елементарен трик, значи нямат работа при магьосниците.
Продължиха през внушително преддверие с хлътнал под, което надхвърляше всички представи на Аби. Червени мраморни колони поддържаха арки с кацнали отгоре балкони. В средата се издигаше фонтан, изстрелващ мощни струи вода към високия таван. Пръските политаха обратно надолу и се събираха в ручейчета, които се плъзваха към плавно уголемяващи се тасове с формата на раковини. Офицери, магьосници и всякакви други хора седяха на белите мраморни пейки или, събрани на групички, изглеждаха увлечени в сериозни разговори, заглушавани от шума на водата.
Оттам преминаха в доста по-малко помещение, където чародейката покани просителите да седнат на дъбовите пейки покрай стената. Аби едва се държеше на крака и с радост прие поканата.
Нахлуващата през прозорците светлина озаряваше три гоблена, окачени на високата стена отсреща. Те я покриваха почти изцяло, за да представят една обща картина на огромна процесия, прекосяваща някакъв град. Аби никога не бе виждала подобно нещо, но тъй като сърцето й бе свито от ужас, не можа да се наслади на величественото пано.
В средата на мраморния под бе инкрустирана месингова фигура, представляваща кръг с вписан квадрат, в който на свой ред бе вписан втори кръг. Във вътрешния кръг блестеше осмовърха звезда. От осемте й върха тръгваха линии, прекосяващи и двата кръга, като всяка втора линия пресичаше по един от ъглите на квадрата.
Това бе символът, наречен Милост. Родените с дарбата често го рисуваха, по един или друг повод. Външният кръг изобразяваше началата на безконечния свят на духовете, простиращ се някъде там. Квадратът бе границата, разделяща света на духовете — отвъдния свят, света на мъртвите — от вътрешния кръг, маркиращ границата на света на живите. В центъра на всичко това бе звездата, символизираща Светлината — Създателя.
Този символ изобразяваше всеобхватността на дарбата: от Създателя, през живота, та до смъртта, прекосяваща границата на вечността на душите, попаднали във владенията на Пазителя на отвъдния свят. Това бе същевременно и символ на надеждата — надеждата да останеш в Светлината на Създателя от раждането, през живота, до смъртта — до отвъдния свят.
Говореше се, че Светлината на Създателя бива отказана само на душите на най-тежко прегрешилите. Аби знаеше, че нейната присъда ще бъде да прекара вечността при Пазителя, в нескончаемия мрак на отвъдния свят. Нямаше друг избор.
Чародейката застана изправена и скръсти ръце с премерен, изящен жест, сякаш самото движение бе съществена част от сложно заклинание.
— Ще бъдете извикани един по един. Всеки просител ще бъде приет от магьосник. Знаете, че бушува война. Моля ви, бъдете пестеливи в думите си. — Спокойният й поглед обходи редицата от насядалите хора. — Дългът на магьосниците изисква да откликват на молбите на хората, на които служат, но ви умолявам да се постараете да разберете, че личните желания често са пагубни за личното благо. Грижата за един означава пренебрегване на мнозина. Ако молбата ви не бъде удовлетворена, това не означава, че ви е отказана помощ, а че е било обърнато внимание на по-неотложна нужда. Дори в мирни времена рядко се е случвало магьосниците да се съобразяват с егоистичните желания на просители. В момент като днешния, когато войната е в разгара си, това е почти нечувано. Моля ви да разберете, че решенията ни сега се диктуват не от нашите желания, а от обстоятелствата.