Затътри се към стълбището и подпирайки се с ръка върху мраморния парапет, заслиза към изхода. Чародейката щракна с пръсти и махна с ръка. Другият се завтече да изпрати старицата, а жената се обърна към Аби.
— Първият магьосник ще те приеме.
Аби отвори уста за глътка въздух и се надигна.
— Какво стана? Защо Първият магьосник постъпи така?
— Мъжът бе изпратен от името на друг човек да зададе въпрос на Първия магьосник. Първият магьосник даде отговора си.
Аби се вкопчи в торбата си, като че от това зависеше животът й. Не можеше да откъсне очи от пресните капки кръв по пода.
— Значи може и аз да получа такъв отговор, така ли?
— Не знам какво ще го попиташ. — Лицето на чародейката за пръв път като че поомекна. — Искаш ли да те изпратя до изхода? Можеш да се срещнеш с друг магьосник или да дойдеш друг път, ако все още искаш.
Аби преглътна сълзите на отчаяние. Нямаше избор. Поклати глава.
— Трябва да го видя сега.
Чародейката въздъхна дълбоко.
— Много добре. — Подхвана Аби под мишницата, сякаш да й помогне да се задържи на крака. — Първият магьосник те очаква.
Стиснала торбата си, Аби влезе в залата, където я чакаше Първият магьосник. Факлите в стойките от ковано желязо по стените все още не бяха запалени. Остъкленият таван пропускаше достатъчно светлина в помещението. Миришеше на смола, газ за осветление, опърлено месо, влажен камък и застояла пот.
В залата цареше пълен хаос. Гъмжеше от хора, които сякаш говореха в един глас. Навсякъде бяха разхвърляни тежки маси, отрупани с книги, свитъци, карти, креда, незапалени газеничета, горящи свещи, наченати ястия, восък за печати, писалки и цел купища странни предмети — от кълбета навързана на възли тел до полупразни торбички с пясък. Хората се суетяха около масите, увлечени в разговори или спорове, други сочеха пасажи от книги, навеждаха се съсредоточено над свитъци или преместваха малки цветни тежести по картите. Имаше и такива, които посягаха към парчета печено месо от подносите и дъвчеха, изслушвайки събеседника си, или предлагаха мнението си между две хапки.
Както вървяха, чародейката, все още подхванала Аби под мишницата, се наведе към нея.
— Ще бъдеш удостоена с раздвоеното внимание на магьосника. Паралелно с теб, с него ще разговарят и други хора. Не се разсейвай. Той ще те слуша, докато общува с тях. Просто не им обръщай внимание и си задай въпроса. Той ще те чуе.
Аби остана като гръмната.
— Докато разговаря с други хора ли?
— Да. — Аби усети как ръката на чародейката лекичко стиска нейната. — Опитай се да се успокоиш и да не съдиш за нещата според случилото се преди теб.
Убийството. Това имаше предвид. Онзи мъж бе дошъл да говори с Първия магьосник и бе заплатил за това с живота си. А тази жена я съветваше да не мисли за това! Погледът й намери следите от кръв по пода. Обезглавеното тяло не се виждаше никъде.
Гривната я загъделичка още по-силно и тя я погледна. Чародейката я дръпна да спре. Аби вдигна очи и видя гъмжилото от хора край себе си. Едни се втурваха в помещението през странични врати, други излизаха забързани. Някои говореха разпалено и жестикулираха енергично. Всички говореха едновременно и Аби не можеше да различи нито дума. Тук-там се бяха оформили групички, в които хората си шепнеха, наведени един към друг. Сякаш бе попаднала в човешки кошер.
Вниманието й привлече нечий бял силует. В мига, в който видя водопада от коси и очите с теменужени отблясъци, вперени в нея, тя се вкамени. Свлече се на колене с лек стон и се поклони толкова ниско, че гърбът й изпука. Цяла затрепери, готова да посрещне най-лошото.
В секундата преди да докосне земята забеляза, че елегантната бяла копринена рокля е с квадратно деколте — същото като на черните рокли. Дългата коса бе категорично доказателство. Аби никога не бе виждала тази жена, но бе напълно сигурна коя е. Нямаше как да сгреши. Само една от тях носеше бяла рокля.
Пред нея стоеше самата Майка Изповедник.
Над главата й се чу неясен глас, но не посмя да се заслуша, за да не предизвика смъртта.
— Стани, дете мое. — Този път бе по-отчетливо.
Разпозна в тези думи протоколния отговор на Майката Изповедник към неин поданик. Беше й нужно време, за да осъзнае, че в тях няма и следа от заплаха. Погледът й се залепи за едно петно кръв на пода, докато умът й трескаво търсеше изход от положението. Майка й не я бе подготвила за евентуална среща с Майката Изповедник. Доколкото й бе известно, никой в Заево не бе зървал тази жена, камо ли да е разговарял с нея. Както не бе чувала никой от съгражданите й да бе виждал магьосник.