За миг и Трейси, и Емили останаха без думи. После момичетата се спогледаха и Емили беше сигурна, че и двете бяха стигнали до едно и също заключение. Следващите думи на Сара го потвърдиха.
— Аз съм Аманда.
От устните на Емили се изплъзна стенание и тя можеше да се закълне, че Трейси каза нещо много по-цветисто.
— Какво друго можех да направя? — попита Аманда. Тя впери поглед в Емили. — Ти си виновна, да знаеш. Каза ми, че е мой ред да изчезна и аз ти повярвах. Затова заех тялото на Сара.
— Чакай малко — прекъсна я Трейси. — Мислех, че се случва, само когато изпиташ съжаление към някого.
Аманда кимна.
— Точно така.
— Но как така си изпитала съжаление към Сара? — попита Емили. — Тя е умна, сладка. Не е някой изрод или нещо такова.
— Има много големи ходила — отвърна Аманда. — И си няма приятел.
— И това е достатъчно? — възкликна Трейси. — Има големи ходила и си няма приятел?
Аманда кимна.
— Да. Малко е странно, нали? Може би дарбата ми става все по-силна. Или пък ми е лесно да съжалявам други хора, защото не са като мен.
Трейси и Емили отново се спогледаха.
— Аманда, това е лоша новина — каза Трейси сериозно. — Разчитахме на дарбата на Сара, за да се измъкнем от тук.
— Тя така или иначе не я използва — изтъкна Аманда.
— Да, но мислехме, че ако ситуацията стане много лоша, тя ще се предаде и ще ни помогне — каза й Емили. После погледна Аманда замислено. — Случайно да имаш дарбата на Сара?
Аманда поклати глава.
— Пробвах на закуска. Опитах се да те накарам да разлееш сока си.
— Много благодаря — отвърна Емили.
— Ами, както казах, ти си виновна, че съм тук. Не мога просто да щракна с пръсти и да се върна в тялото си. Не е толкова лесно. По-трудно е да изляза от нечие тялото, отколкото да вляза — тя погледна Трейси, сякаш я винеше за нещо. — Мислиш ли, че бих останала в тялото ти толкова дълго, ако можех да се измъкна по-рано? — Аманда стана и започна да крачи. — Знаете ли какво най-много ме тормози? Че ти повярвах! Всички знаят, че повечето от предсказанията ти не са верни. Ако бях останала в тялото си, всичко щеше да е наред.
Емили разбра, че се усмихва, едва когато Аманда попита:
— Кое е толкова смешно?
— Видях, че следващата ще е Сара. Казах, че ще си ти, защото ми лазеше по нервите и исках да те уплаша.
Аманда се намръщи.
— Значи си по-виновна, отколкото мислех. Когато онези разберат, че нямам дарба, ще се отърват от мен, както се отърваха от Картър.
Емили имаше чувството, че е редно да се извини, но не вярваше Аманда да се почувства по-добре. А и Аманда се държеше толкова… типично за Аманда, че не съжаляваше особено.
Трейси проговори:
— Аманда, след като влезе в тялото ми, между нас се установи някаква връзка — Аманда-Сара изглеждаше толкова ужасена, че Трейси бързо добави. — Е, не че сме станали приятелки, но ти разбра как действа дарбата ми. И се научи да изчезваш, помниш ли? Може би същото ще се случи и сега и ще овладееш силите на Сара — тя се обърна към Емили: — Можеш ли да видиш какво ще се случи?
— Ще опитам — отвърна Емили. Тя се дръпна, притвори очи и остави погледа й да се замъгли. После си представи Аманда. Образът бавно придоби свой, собствен живот и Емили видя Аманда-Сара в голямо помещение с много бюра, гише и хора, чакащи на опашка. Дали това беше банка? Да, и Емили беше там, също и Трейси. Не успя да види добре другите хора. Момичето, което приличаше на Сара, притеснено потриваше ръце и изглеждаше съвсем безполезно. И уплашено.
После сякаш над образа се спусна завеса. Когато картината се проясни, Емили видя Сара в съвсем друга светлина. Тя контролираше всичко, караше хората да се движат, беше поела нещата в свои ръце. Изглеждаше уверена, сякаш притежаваше власт…
Образът избледня и Емили отвори очи. Аманда-Сара и Трейси я погледнаха с очакване.
— Е? — попита Аманда. — Ще овладея ли дарбата на Сара?
— Не знам — отвърна безпомощно Емили. — Имах две съвсем различни видения. На едното я владееше, на другото не.
Трейси ококори очи.
— Видяла си два варианта на бъдещето?
— Може би — отвърна Емили. — Но не знам кое видение е истинското. Не ми се беше случвало досега.
— Наистина няма никаква полза от теб — заяви Аманда отвратено.
— Аманда, това не е вярно — сряза я Трейси. — Просто дарбата на Емили е по-сложна от нашите.