Аманда присви очи.
— Дано похитителите не я сметнат за прекалено сложна, че ще свърши като Картър — тя преглътна. — И като мен — в очите й отново се прокрадна страх.
— Успокой се — нареди й Трейси. — Заедно сме в този проблем, всички имаме дарби и все ще измислим нещо — този път обаче прозвуча колебливо и Аманда не изглеждаше убедена.
— Вчера изчезна, но това не ни помогна особено — каза тя. — Мартин не може просто да включи силата си, нещо трябва да го предизвика. Аз нямам дарбата на Сара. А Емили… Е, видяхме колко полезна може да бъде.
Трейси не знаеше какво да отговори. Емили също. В този момент се случваше нещо, което никога не си беше и помисляла.
Беше напълно съгласна с Аманда.
8
Джена седна сама в столовата. Почувства се някак странно. Преди да се сприятели с Емили и Трейси, винаги беше сама и това не я беше притеснявало. Може би не харесваше самотата толкова, колкото си мислеше. Сега приятелките й й липсваха.
Огледа се за Кен, но го нямаше. Видя обаче Чарлс и се изненада, когато забеляза къде стоеше. Количката му беше до една от масите на спортистите. Там бяха и двамата баскетболисти, с които Кен бе говорил сутринта на стъпалата.
„Горкият Чарлс“, помисли си Джена. „Наистина ли вярваше, че може да влезе в тази изтъкната компания?“ Тя обаче не се замисли особено. Имаше по-сериозни проблеми.
До началото на часа имаше още време, но предпочиташе да стои в класната стая сама, вместо да кисне в претъпканата столова. Затова се измъкна по-рано. Щеше да разсъждава по-добре на тишина. А тя трябваше да помисли здраво.
Искаше й се да направи още един опит да се свърже с Емили. Веднъж Емили беше затворена в един склад и Джена успя да прочете мислите й от разстояние и да я спаси. Разбира се, Емили не беше далеч — стаята беше на първия етаж на училището. Може би и сега беше достатъчно близо. А може би дарбата на Джена се беше развила и можеше да чете мисли и на по-големи разстояния. При всички случаи си заслужаваше усилието.
Тя решително се съсредоточи в тишината на стая 209. Опитът обаче се оказа неуспешен. Колкото и да опитваше, не успя да чуе Емили. Нито Сара, Трейси, Мартин или Картър. Тя се свлече на стола си и й се прииска някой да влезе в стаята и да отвлече вниманието й.
И някой влезе — роботизираната Аманда или каквото и да беше онова нещо с външния вид на Аманда. Красивият двойник отиде на мястото си и извади гримовете. Без да залага големи надежди, Джена се опита да я заговори.
— Здрасти, Аманда.
„Аманда“ откъсна поглед от собственото си отражение.
— Какво?
— Случайно да знаеш къде е истинската Аманда?
Празното изражение на фалшивата Аманда подсказа отговора на Джена.
После влезе Кен, а след него Чарлс. Кен беше мрачен. Чарлс сияеше.
Джена се обърна първо към Кен.
— Какво става?
Кен се намръщи и потърка челото си.
— Някой ме притеснява.
Джена разбра какво искаше да каже. От време на време мъртви хора се опитваха да го накарат да направи нещо. За съжаление Кен беше добър човек и не обичаше да отказва. Обикновено увърташе, казваше им „не сега“ или „може би по-късно“ и те продължаваха да мрънкат.
— Тропни с крак и ги накарай да разберат, че нямаш намерение да им слугуваш в задгробния живот — посъветва го Джена. — И рано или късно ще се откажат.
Кен поклати глава.
— Тя е майка. Не мисля, че някога ще се откаже — той примигна. — Какъв е този шум? Едва ли го чувам в главата си.
— От Чарлс е — обясни Джена. — Подсвирква си.
Чарлс никога не си беше подсвирквал в час и двамата се обърнаха и впериха очи в него.
— Мелодията ми звучи познато — каза Джена.
— Сериозно? — отвърна Кен. — Това е бойният химн на училището. Някога изобщо ходила ли си на спортни срещи?
— Не.
— Хей, Чарлс, какво става? — попита Кен. — Да не те е обхванало патриотично настроение?
— Опитвам се да си спомня мелодията — каза весело Чарлс. — Следобед ще ходя на баскетболната среща.
Кен въздъхна.
— Чарлс, ако си се запалил по спорта, по-добре върви подкрепяй печелившите отбори. Борците или футболистите. Баскетболният отбор не струва тази година.
— Спечелиха последните две срещи — изтъкна Чарлс.
— Да, но загубиха десетте срещи преди това и то с много — каза Кен. — А и само Майк Брейди отбелязва точки.