Зачуди се защо Мартин не се притесняваше да се перчи със силата си пред Клеър и мъжете. Нима беше убеден, че може да я контролира? Че може да я извика, когато поиска? Според нея той щеше да има повече проблеми от фалшивата Сара. Най-малкото, Емили и Трейси нямаше да му помогнат.
Контрол… Похитителите им имаха ли представа колко трудно им беше на учениците с дарба да използват ефективно силите си? Трейси беше постигнала напредък, но все още трябваше да разчита на спомените си и понякога моментното й настроение не й позволяваше да изчезне. Джена не можеше да прочете мислите на някои хора, които знаеха за дарбата й и имаха достатъчно сила да блокират мислите си. Аманда трябваше да изпита съжаление към някого, за да влезе в тялото му.
Емили не беше сигурна дали Кен можеше да вика мъртъвците или просто те идваха при него. За да се прояви силата на Мартин, първо някой трябваше да го обижда и тормози. А Сара изобщо отказваше да използва дарбата си.
Доколкото тя знаеше, само Чарлс имаше пълен контрол върху силата си и се зачуди защо не бяха отвлекли и него. Според нея неговата сила щеше да свърши най-добра работа при обира на банки — можеше просто да накара парите да долетят в ръцете на крадците. А и той щеше да съдейства доброволно като Мартин — и двамата нямаха и грам скрупули.
Тя разсъждаваше по този въпрос, когато Клеър се обърна към нея.
— Емили, видение ли имаш?
— Не — отвърна Емили. — Аз просто… ами, мислех.
Джордж прояви интерес.
— Но нали така виждаш бъдещето? Като мислиш за него?
Емили се размърда неловко.
— Горе-долу. Не е толкова просто.
— А как се случва? — попита Клеър.
— Аз… не знам.
— На мен лично — обади се Хауърд — не ми пука как го прави. Аз искам да видя крайния резултат.
— Да — съгласи се Клеър. — Казах ви, че искам да видя как действат дарбите на всички ви. Да го направим сега — хладните й очи се спряха на Емили. — Ти си първа.
Емили преглътна трудно, сякаш на гърлото й беше заседнал камък.
— Сега? Тук?
— Да. Искам да ни кажеш какво ще стане с нашия проект.
Емили си пое дълбоко въздух. Погледна Трейси и Аманда-Сара с надеждата, че помнят плана, който така и не успяха да оттренират. Предвид създалата се ситуация и най-вече заради Аманда, тя реши да действа.
— Не.
Клеър се намръщи.
— Какво?
— Не, няма да го направя. Няма да видя бъдещето и вие не можете да ме принудите.
Мартин се втренчи в нея, сякаш беше луда.
— Могат да те принудят. Те командват парада, глупачке. Да си чувала за мъчения?
За миг Емили помисли, че храната, която току-що беше изяла, ще излезе обратно. Очите й се стрелнаха между красивата, разкошна Клеър, приличащият на мече Хауърд и очилатият Джордж, който й напомняше на учител по математика. Външният вид можеше да лъже.
Трейси се намеси:
— Не е нужно да измъчват Емили, за да получат информация, Мартин. Могат да накарат Сара да я принуди да говори.
Клеър вдигна вежди.
— Вярно ли е, Сара? Знам, че можеш да накараш някого да направи нещо. А да мисли и да говори?
За момент лицето на Сара изразяваше недоумение, сякаш беше объркана от разговора. Емили и Трейси обаче впиха поглед в нея и изражението й се промени.
— Да, разбира се. Мога да накарам Емили да направи всичко. Искате ли да грачи като патка?
— Не, това не е необходимо. Накарай я да види как ще се развие проекта ни и после да ни каже.
— Добре — каза Аманда-Сара. Погледна Емили и изръмжа с нисък тембър — Слушай ме внимателно. Ще направиш каквото ти кажа.
Ако самата тя не играеше роля, Емили щеше да избухне в смях. Аманда приличаше на фокусник аматьор от училищно шоу. Някак си успя да запази сериозното си изражение и отвърна на погледа на Аманда.
— Искаме да знаем какво ще стане, когато оберем банката.
Мартин се намеси.
— Банките. Ще са повече от една. Нали? Ще оберем много банки.
— Точно така, Мартин — потвърди Клеър и Емили долови одобрение в стоманените й очи. — Ще е достатъчно обаче да разберем какво ще стане на първата ни мисия.
Емили направи онова, което обикновено правеше, за да извика видение. Притвори леко очи, за да не вижда какво става покрай нея и се абстрахира от звуците.
След няколко секунди започна да говори.
— Виждам голямо помещение. Това е… това е банка. Национална северозападна спестовна и кредитна асоциация. Има дълго гише и няколко души чакат на опашка. Чакат да говорят с някой служител. Зад гишето има заключена врата, която води към коридор и трезор. Трейси… Трейси е невидима. Тя върви след един служител на банката. Двамата минават през вратата и отиват до трезора. Той го отключва.