Кен кимна намръщено.
— За това ни трябва Чарлс.
11
— Ела да видиш нещо! Емили, ела тук!
Емили вдигна глава от книгата, която не четеше. Аманда-Сара й махаше. Емили равнодушно се изправи и тръгна към дивана.
— Какво?
Очите на Аманда блестяха.
— Гледай — тя впи поглед в Мартин, който още стоеше пред телевизора и държеше контролер за видеоигра. Палците му се движеха бързо и с копчетата контролираше действията на героите на екрана. Изведнъж той извика.
— Хей! Не исках да направя това!
Емили сви рамене.
— Мартин говори на телевизора. Какво толкова?
— Не, ти не разбираш! — възкликна Трейси. — Сара… Аманда… тя накара Мартин да натисне грешен бутон. Тя разви дарбата на Сара!
— Засега мога да движа само палците му — отвърна Аманда-Сара. — Сигурна съм обаче, че ще стана по-добра.
— Хубаво — прошепна Емили.
— Хубаво?! Емили, не разбираш ли какво значи това? Ако се упражнява, може би ще успее да сложи край на тази лудост!
Емили поклати глава.
— Не вярвам.
— Не вярваш, че ще стана по-добра? — попита Аманда-Сара.
— Не. Дори и да успееш да развиеш дарбата на Сара, не можеш да спреш крадците.
— Защо? — попита Трейси.
— Защото… Просто не вярвам.
Аманда-Сара се ядоса.
— Ти си била голяма песимистка, Емили.
Трейси се съгласи с нея:
— Да. Какво ти става? Сякаш си се предала.
Емили вдигна глава. Какъв беше смисълът да крие истината? Можеше да им каже защо беше толкова отчаяна.
— Онази история на обяд… Не я измислих. Беше истинско видение. Ще обираме банки.
И Трейси, и Аманда-Сара не реагираха веднага. Двете се втренчиха в нея, сякаш си беше загубила ума.
— Не знам защо, но поради някаква причина ще им помогнем. Когато получих видението, не знаех какво ще се случи, защото Аманда нямаше дарбата на Сара. Сега обаче Аманда я разви, така че… видението вече има смисъл.
Двете още не изглеждаха убедени и Емили повтори историята от обяд:
— Не помните ли какво казах? Трейси ще изчезне и ще влезе в трезора след един служител на банката. Мартин ще счупи вратата към трезора. Аманда ще попречи на охраната да се намеси. А Клеър ще кара джипа, с който ще избягаме.
— Помня думите ти — отвърна Трейси, — но май изпускаш нещо. Ти къде ще бъдеш?
— Не съм сигурна — рече Емили. — Мен ме нямаше във видението. Може да съм била заложник. Това обяснява защо всички помагахте. Казали са ви, че ще ме наранят, ако не го направите.
Аманда-Сара пак се усъмни:
— Това са само предположения, нали? Не си видяла, че ще си заложник?
— Точно така — отвърна Трейси. — Може да не си присъствала, защото си успяла да избягаш.
Емили си пое рязко въздух и едно тънко звънче звънна в главата й.
— Бях забравила за това! — Тя седна между двете момичета. — Имах друго видение точно преди обяд. Видях Мартин да хвърля дивана към другата част на стаята толкова силно, че счупи вратата.
— И ние избягахме през нея? — попита въодушевено Трейси.
Емили се опита да си спомни.
— Това го нямаше във видението. Някой обаче може да се промъкне през вратата, нали?
— Ти например! — възкликна триумфално Трейси. — Ти си избягала, за да извикаш помощ. Ние сме останали и сме обрали банката. Клеър ни е взела от банката с джип, но на следващата пресечка ни е чакала полицейска блокада и дузина полицейски коли.
Аманда-Сара я погледна изненадано.
— Сега и ти ли имаш видения?
— Не, разсъждавам логично. Това обяснява всичко! — тя се обърна към Емили. — Какво мислиш?
Емили усети как тъмният облак на отчаянието започна да се вдига.
— Права си. Мадам все казва, че трябва да се науча да тълкувам виденията, а не да ги приемам буквално. Това беше прекрасен пример. Имах ясно видение, че обирът на банката ще бъде успешен и че всички ще изиграем нашите роли. Никой обаче не иска да обира банка, нали?
Аманда-Сара погледна Мартин.
— Не съм много убедена.
Трейси не се съгласи.
— Не вярвам, че Мартин иска да става престъпник. Според него ще бъде вълнуващо изживяване, но той живее във видеоигрите. В реалния живот е абсолютен пъзльо.
— Както и да е — продължи Емили. — Вече всичко звучи логично. Трябва обаче да измислим — тя насочи вниманието си към Мартин — как ще го накараме да хвърли дивана?