— Защо трябва да наблюдавам касиерите? — попита Аманда-Сара. — Мислех, че трябва само да попреча на охраната да се намеси.
— Касиерите имат паникбутони под гишето — уведоми я Клеър. — Не им позволявай да ги натиснат и да извикат полицията. Трябва да спреш и тях, и охраната. Ще се справиш, нали?
— Аз… не знам. Не съм опитвала да правя две неща едновременно.
— Е, затова правим репетиция. Да разберем какво можете — отвърна Клеър. Отиде до дивана и премести една от малките масички зад него. — Това ще е вратата на трезора. Трейси, върви зад гишето и остани там. Ще последваш първия човек, който мине през вратата.
Макар и да не можеше да я види, Емили предположи, че Трейси правеше каквото й беше казано. Тя беше добър приятел и не искаше да рискува живота на Емили.
— Сега всички са по местата. Първо някой трябва да влезе в трезора. Някой от касиерите или управителят. Хауърд, действай.
Хауърд извади ключове от джоба си, подрънка с тях и се направи, че говори с някого.
— Да, разбира се, лейди Монтаг, ще извадим огърлицата с диаманта от трезора. Елате с мен, моля — той бавно тръгна към дивана и продължи разговора си с въображаемия клиент. — Може ли да попитам по какъв повод ще сложите прекрасната огърлица? Ще ходите на опера! Прекрасно.
Клеър го погледна с явно презрение.
— Хауърд, нямаме много време.
Хауърд забърза крачка. Зад дивана той завъртя ключа, сякаш отключваше.
— Застани точно зад него, Трейси — нареди Клеър. — Последвай го вътре.
Хауърд се направи, че отваря врата. Той прекрасно изигра сценката — отдръпна се, за да направи път на невидимата лейди Монтаг и на вероятно невидимата Трейси. После пристъпи няколко крачки и „набра“ комбинацията на сейфа.
— Гледай внимателно, Трейси — каза Клеър. — Трябва да запомниш цифрите. Сега, Хауърд, излез от трезора. Трейси, стой където си.
Хауърд се подчини и отново се направи, че отваря вратата пред дамата и че я заключва зад нея. Очите на Клеър останаха вперени в пространството зад дивана.
— Трейси, покажи се — нареди рязко тя.
Емили задържа дъха си. Ами ако Трейси беше избягала, за да търси оръжие, с което да се противопостави на престъпниците? Трейси обаче нямаше да рискува и да не се подчини. Тя се появи, точно където трябваше да бъде.
— Много добре — каза Клеър. — Така. Мартин, това е твоят момент. Ти вече си в началото на опашката, срещу касиера. Аз ще играя касиера — заеха местата си и Клеър продължи. — Касиерът трябва да те ядоса, за да проявиш силата си и да счупиш вратата към трезора. Ще се държиш така, че тя да те вбеси. Разбираш ли?
Очевидно Мартин нямаше представа какво трябваше да направи.
— А?
Клеър се намръщи. Джордж пристъпи към нея.
— Всъщност преди малко видяхме какво може. Не е добра идея да репетираме и това. Нали не искаме да счупи някоя врата?
Клеър се замисли.
— Но той трябва да разбере какво се очаква от него.
— Аз ще поема неговата роля — предложи Джордж и Клеър се съгласи. Проведоха кратък разговор шепнешком и Клеър се обърна към Мартин.
— Мартин, гледай много внимателно и запомни какво казва Джордж. Добре, Джордж, ти си Мартин. Какво е първото, което ще кажеш на касиера?
— Искам малко пари, моля — каза Джордж.
— Чек ли предпочитате или в брой? — попита Клеър.
— Не.
— От дебитна карта ли ще теглите?
— Не.
— Имате ли сметка или депозит в банката?
— Не.
Клеър поклати глава.
— Съжалявам, младежо, нямате право да теглите пари.
— Но аз искам пари! — каза Джордж. — Искам един милион долара. Веднага.
Сега Клеър се усмихна изкуствено и снизходително.
— Всички искаме един милион. Но банката не работи така.
— Моля ви, искам пари. Моля ви, красавице.
— Съжалявам, не. Сега се дръпнете и ми позволете да обслужа следващия клиент — Клеър погледна Мартин и добави: — Тук трябва да се разплачеш.
Джордж не беше добър актьор.
— Ъъъ, ъъъ — каза той равно. — Ъъъ. Дайте ми пари.
— Сега, Сара, започни да го дразниш.
— Дръпни се! Задържаш опашката. Само идиотите не знаят как работят банките! — сопна се Аманда-Сара.