Чарлс завъртя количката си, но беше прекалено късно. Голямата кола изчезна в далечината, преди да успее да я спре.
На Джена не й пукаше. Тя се беше вкопчила в Емили. Само за малко обаче. Джена не обичаше да показва чувствата си пред хората.
— Другите са в банката — каза Емили.
— Знаем — отвърна мадам. — Мъжете с тях въоръжени ли са?
— Едва ли.
— Ние обаче сме — заяви гордо Кен и вдигна пистолета.
— Свали го — сряза го мадам. — Не искам никаква стрелба. Ще извикам полицията. Ти остани тук.
Мадам извади мобилния си телефон. Джена погледна Емили с вдигнати вежди.
„Тя каза на Кен да стои тук. Не на нас.“
Джена кимна. Хвана Емили за ръката и докато мадам беше с гръб към тях, хукнаха към банката.
14
— Ето го Мартин. Говори с жената зад гишето — каза Емили. — Той трябва да счупи вратата към трезора — и тя обясни как Мартин трябвало да поиска пари и да предизвика касиера да го обижда, за да се прояви суперсилата му. Един клиент излезе и остави вратата открехната. Сега вече чуваха разтреперания глас на Мартин.
— Но аз искам парите сега!
Мъж с бадж на ризата се приближи към него.
— Аз съм управителят на банката. Проблем ли има?
Касиерът на гишето каза:
— Опитвам се да обясня на този младеж, че не даваме пари просто така.
Управителят се засмя.
— Разбирам. Ела с мен, момче. Ще ти покажа как работи банката.
— Просто искам пари — изхленчи Мартин.
— Да, разбира се — отвърна любезно мъжът. — Ще те науча как да си откриеш спестовна сметка и да печелиш от лихвата.
— Не искам лихва! Искам пари! — изкрещя Мартин.
— Къде е Трейси? — обърна се Джена към Емили.
— Ами, ако видението ми е било точно, тя трябва да е невидима. Трябва да вземе пари от трезора. Виждаш ли мъжа с къдравата коса? Това е Хауърд. Слабият до вратата е Джордж — тя се обърна към Джена. — Как ни открихте?
— Майката на Хауърд ни помогна — отвърна Джена. — Дълга история. Ще ти я разкажа по-късно.
Емили стисна ръката на Джена.
— О-о! Започва се.
Не чуваха нищо, но можеха да виждат и много добре знаеха какво значеше изражението, което се изписа на лицето на Мартин. И после, като торнадо, той се спусна през помещението и разби една врата.
Сърцето на Емили изстина, когато видя охраната да вади пистолет. После забеляза как Аманда-Сара се затича към изхода, но се подхлъзна и се стовари на земята.
— Боже Господи! — изпищя Емили. Джордж беше пъхнал ръка в палтото си. Пистолет ли търсеше?
Никога нямаше да разбере. Аманда-Сара още беше на пода, но впери поглед в него. И Джордж замръзна.
Емили ги гледа една секунда замислено. „Леле! Аманда наистина е овладяла дарбата на Сара.“ Нещо обаче не беше наред. Очите на Сара изглеждаха различно.
Емили се задъха:
— Това е Сара!
— Разбира се, че е Сара — отвърна Джена. — Кой друг?
Очевадно Джена не си беше направила труда да прочете мислите на Емили.
— Дълга история — рече Емили. — Ще ти я разкажа по-късно.
После и двете притиснаха с ръце ушите си. Три полицейски коли с включени сирени и светлини спряха пред банката. Шестима полицаи изскочиха от колите и започнаха да крещят на всички да вдигнат ръце.
Мадам, Кен и Чарлс дойдоха при момичетата.
— Какво се случи? — попита мадам объркано. — Още не се бях обадила на полицията.
Чуха гласа на Трейси, преди да я видят:
— Натиснах паникбутона — Трейси вече се беше появила и сияеше доволно. — В банката не се чу нищо, но полицията явно е разбрала, че нещо става. Докато се промъквах в трезора, погледнах през рамо и ви видях отвън. Знаех, че Емили е в безопасност, върнах се и натиснах паникбутона до касиерката, преди Мартин да строши вратата. Как се измъкна от Клеър, Емили?
— Чарлс й отне пистолета — обясни Емили.
Трейси впери невярващ поглед в момчето в инвалидната количка. Чарлс я изгледа високомерно.
— Аз съм истинският герой — каза той.
Емили беше сигурна, че никога няма да им позволи да забравят това, но нямаше нищо против.
Следващият, който излезе от банката, беше Мартин.