— Какво искаш да кажеш? — попита Емили.
— Джена прочете мислите на Картър и така разбрахме за къщата. После обаче една мъртва жена ни каза къде сте. Беше майка на един от похитителите, на Хауърд. Искаше да му предам съобщение.
— Какво беше съобщението? — попита Емили.
— Искаше да му кажа, че това е лошо и че той много я е натъжил. Какъв беше той?
— Нормален — каза Емили. — Ако го бях срещнала другаде, можеше дори да помисля, че е сладък.
Джена изглежда се изненада.
— Похитителят ти е бил „сладък“?
— Да, този поне. Другият също изглеждаше нормално. Според мен и двамата не бяха много умни, но не се държаха лошо с нас. Жената, Клеър… Тя вдъхваше страх.
— Обаче пък знаеше как да се облича. Клеър определено имаше стил — този коментар дойде от Аманда. Отново в собственото си тяло, тя бавно влезе в стаята и седна на мястото си. После заразглежда ноктите си. — Каквото и да обитава тялото ми, докато съм извън него, определено знае как да прави маникюр.
Чарлс влезе с количката си в стаята. Емили мушна с лакът Кен и двамата заръкопляскаха.
— Чарлс, ти спаси живота ми — заяви Емили. — Иска ми се да беше видял лицето на Клеър, когато пистолетът излетя от ръката й!
Чарлс изглеждаше доволен, но и сякаш се чувстваше малко неловко. Не беше свикнал да е център на внимание.
Пристигна Трейси, а след нея и Мартин. Накрая влезе Картър Стрийт.
Очите на всички се впериха в него, когато зае мястото си, но той, както обикновено, не реагира.
— Чудя се защо го пуснаха — попита Кен.
— Може би защото няма дарба, която можеха да използват — предположи Трейси.
— Тогава защо изобщо го отвлякоха? — зачуди се Емили. — Те сякаш знаеха всичко за нас.
Никой нямаше отговор на този въпрос и учениците поседяха известно време, без да кажат нищо.
Последна пристигна Сара. Тя отиде право при Аманда.
— Искам да ти благодаря.
Аманда впи поглед в нея.
— За какво?
— Че беше в тялото ми.
Емили се изненада:
— Радваш се, че Аманда открадна тялото ти?
Сара кимна.
— Бяхме в ситуация, в която трябваше да използвам дарбата си. Но не исках да го правя, преди да стане абсолютно наложително. Ако Аманда не беше в тялото ми, можеше да се изкуша да използвам силата си по-рано — и тя седна на чина си.
Още веднъж Емили се зачуди защо Сара отказваше да използва дарбата си. Това беше загадка, която още не беше разрешена.
Накрая пристигна мадам.
— Добро утро, ученици. Няма да ви задържам. Повече ще говорим в редовните часове. Докато спомените ви са още пресни обаче, искам да ви попитам нещо. Какво влияние оказа преживяното върху способностите ви? Сега чувствате ли се по-различно?
— Аз да — отговори Кен. — Най-накрая имаше някаква полза от гласовете.
Чарлс също имаше какво да каже.
— Беше готино. Използвах дарбата си, за да спася Емили. Онази жена можеше да я убие, но…
— Човек никога не знае — каза Емили. — Благодаря ти, Чарлс.
Мадам погледна Емили.
— Ами ти, Емили? Промени ли се отношението ти към дарбата ти?
Емили си пое дълбоко въздух.
— Да. Вече знам, че имам дарба и че тя не е по-лоша от другите. Сега, като погледна назад, се оказва, че всичките ми видения са се сбъднали.
Мартин я прекъсна.
— Чакай малко. Каза, че обирът ще успее, а не стана така.
Емили кимна.
— Това беше мое заключение. Видях Трейси да влиза в трезора и видях как ти строши вратата. Видението не ми показа края на обира… аз сама си го измислих.
— Ами двете различни видения за мен? — попита Аманда. — За мен като Сара, искам да кажа. Първо каза, че ще развия дарбата й, а после, че няма.
— Защото падна — отвърна простичко Емили. — А това не го бях видяла. Ти нямаше да успееш да спреш Джордж. Ти обаче падна и предполагам тогава Сара те е избутала от тялото си. Сара се осъзна и накара Джордж да замръзне. Във видението видях всички възможности — тя се усмихна. — Може някой да е полирал пода същия ден, да е прелетяла пеперуда и там, откъдето е минала, подът да е станал още по-излъскан.
Мадам се усмихна.
— Ефектът на пеперудата. Сигурно оказва влияние върху виденията.
— Има и още нещо — продължи Емили. — Трябва да се науча да отделям онова, което виждам, от онова, което ми се иска да видя. Видях Мартин да вдига дивана и той го направи. Надявах се да го хвърли и да строши вратата, но това го нямаше във видението. И трябва да се науча да търся детайлите. Календари, часовници, вестници — всичко, което може да ми каже за кой ден и по кое време става въпрос. Трябва да обръщам внимание как изглеждат хората. Дали имат тен например. Това може да значи, че виждам какво ще се случи през лятото.