— Мишките не живеят дълго — отбеляза Оля. — Ще падне голям рев…
— Нищо, при мен ще живее дълго — Лена се подсмихна. — Поне едно десет години. Ние с Павел ще се погрижим.
— Тогава я вземи! — посочих мишката с великодушен жест аз. — Някой път ще ти дойда на гости, да я видя.
— Здраво ли си я успала? — попита Лена, вдигайки мишката за опашката.
— Със сигурност ще спи до довечера.
— Добре.
Тя занесе мишката при бюрото си, изтръска дискетата от картонената кутийка и скри зверчето вътре.
— Купи клетка — посъветва я Олга, загледана прехласнато в маникюра си. — Или аквариум. Ако избяга, ще изгризе всичко и ще омаже цялата къща.
Ана Тихоновна замислено наблюдаваше развоя на събитията. После плесна с ръце:
— Така, момичета. Стига сме се разсейвали. Нещастното животно е спасено и си има нова къща. Всичко е толкова хубаво, че няма накъде. Сега започваме инструктажа.
Тя е много строг шеф, но не е злобарка. Не дава зор на никого за нищо, не е против майтапите, пуска те да си тръгнеш, ако имаш причини. Но когато нещата опрат до работа — по-добре не й се пречкай.
Момичетата заеха местата си. Стаята ни е малка, все пак сградата не е била предвидена за числеността на сегашния състав на Патрула. Едва се побираха четири масички за нас и голямото бюро на Ана Тихоновна. Кабинетът с нещо ми напомняше класна стая в някакво затънтено селце — за четири ученички и една учителка.
Лемешева изчака всички да пуснат компютрите и да влязат в мрежата, след което с добре школуван глас започна:
— За днес задачата е обикновена: патрулиране в югоизточната част на Москва. Изберете си партньори в караулката от свободните оперативни служители.
Ние винаги дежурим по двойки, обикновено една вещица и един върколак или вампир. При повишена степен на готовност вместо обикновените оперативни работници ни придружават вещери или някой от младшите магове. Но това не се случва често.
— Леночка, ти поемаш Вихино и Люблино…
Киреева, която крадешком беше започнала да подрежда на компютъра пасианс, трепна и се приготви да възрази. Разбирах я. Два огромни района, освен това отдалечени. Естествено, беше безсмислено да се опъва, Ана Тихоновна винаги държи на своето, но Киреева просто не можеше да не се възмути.
Обаче в този момент на бюрото на Лемешева иззвъня телефонът. Спогледахме се, дори погледът на Киреева стана сериозен. Това беше телефонът за директна връзка с оперативния дежурен, който не звънеше току-така.
— Да — рече Лемешева. — Да, разбира се. Ясно. Приемам…
Погледът й за миг се замъгли — дежурният маг й изпращаше телепатична ориентация за създалата се ситуация.
Значи е нещо сериозно и ще падне работа.
— Яхвайте метлите… — тихичко прошепна Ленка. Тази фраза от анимационното филмче беше традиционна за нас в подобни случаи. — Интересно, кого ли ще изпратят…
Но когато Ана Тихоновна остави слушалката, лицето й беше строго и сурово.
— Момичета, качвайте се в колата. Всички. По-бързо!
И без никакви „яхвайте метлите…“
Това означаваше, че работата е много сериозна. Означаваше битка.
ГЛАВА 2
Микробуса караше Дениска — млад Тъмен маг, който заради извънредния си мързел предпочиташе да работи в гаража, сред вампирите и останалата дребна измет. Мързелът си е мързел, обаче си го биваше зад волана и владееше до съвършенство малкото необходими по време на работа заклинания. Ние буквално летяхме по пътя, измъквайки се от центъра на Москва със скорост, за която не можеше да мечтае дори президентският кортеж. Усетих изблиците на Сила, когато той оглеждаше линиите на реалността, замазваше очите на милицията или караше шофьорите да отбиват колите си от пътя. Но сега до него се беше настанил Едгар, Тъмен маг от Естония, чернокос, мургав и пълен, по нищо не приличащ на прибалтиец, но за сметка на това притежаващ способности на границата на второ ниво.
В кабината бяхме девет човека. В креслото до вратата седеше Ана Тихоновна, която по мои спомени изобщо рядко напускаше сградата на Патрула. Тя монотонно четеше на глас данните:
— Дария Леонидовна Ромашова. Шейсет и три годишна, изглежда много по-млада, сигурно постоянно се подхранва със Сила. Предполага се, че е вещица, но може би е Тъмна магьосница. Била е под наблюдение като неинициирана Различна през последните четири години.
Лемешева си позволи една мръсна псувня по адрес на сътрудниците от отдела за търсене.
— Страняла била от контакти, виждате ли! Не влизала в разговори на мистични теми, позовавайки се на своята набожност! Че какво общо имат вярата и способностите на един Различен? Още е под въпрос какъв е бил техният Христос…