На какво разчита Лемешева? Няма да се справим! Изобщо!
— Искаме да си приберем една от нашите — каза Едгар и разпери ръце. — Това е всичко.
— Вещицата е арестувана, предявено й е обвинение. Магическа намеса трета степен, убийство, упражняване на черна магия без патент, укриване на способности на Различна.
— Вие я провокирахте да извърши тези действия — изрече студено Едгар. — Дневният патрул ще проведе собствено разследване на произшествието.
— Не. — Семьон се облегна на стената. Синият мъх конвулсивно запълзя в стремежа си да се отдалечи максимално от мага. — Въпросът е изчерпан.
Гарик дори не се обади. Прехвърляше между пръстите си някакъв малък амулет, който приличаше на костено кубче и проблясъците на енергия пронизваха въздуха. Сигурно беше обикновен магически акумулатор…
— Ще мина през вратата и ще взема онова, което ни принадлежи — каза Едгар.
Беше смайващо спокоен. Може би дори знаеше нещо, което аз не знам?
Светлите магове мълчаха. Но май застанаха нащрек при вида на такава изненадваща глупост. Сега съдбата на вещицата зависеше от това кой ще води разследването. Ако се озовеше при нас — ние щяхме да успеем да я защитим и да я вкараме в нашите редици. Озовеше ли се при Светлите — нямаше спасение за нея.
Да, по-добре беше тя да го отнесе, отколкото всички ние! Двама магове второ равнище, трансформиращата се девойка и освен това още двама, ако не и трима Различни в апартамента! Те ще ни пометат!
— Аз отивам — спокойно каза Едгар и пристъпи напред. Заобикалящият го Сумрак нададе вой, изпълвайки се със сила — магът бе поставил защитен екран.
А после помнех само битката.
Светлите нападнаха веднага след като Едгар пристъпи напред. Не със смъртоносни заклинания, а с обикновена „преса“, с която започнаха да го избутват от стълбите. Едгар се приведе, сякаш за да тръгне срещу вятъра, вихърът на бранещата го сила придоби ясно видими очертания. Боят се водеше на ниво чиста енергия, примитивно и без капка зрелищност. Ах, ако на мястото на Едгар беше Завулон! Той щеше да помете всички тези аматьори за един-единствен миг и щеше да ги отхвърли настрани, лишил ги от всичките им способности!
Впрочем и Едгар се държеше достойно. Около пет секунди се придвижваше със собствени сили и дори изтласка пресата към самата врата на апартамента. После усетих студ в крайчетата на пръстите си.
Той започваше да пие силите ни.
Веднага усетих как се напрегнаха Светлите, които усетиха енергийния канал между нас и Едгар. Те не се опитваха да го разрушат, защото избързването само щеше да помогне на Едгар да събере и тяхната енергия. Просто започнаха да напират още по-силно, като се надяваха на превъзходството си. И тях май също започнаха да ги подхранват с енергия онези, които се криеха в апартамента.
За няколко мига настана неустойчиво равновесие. Потокът на обединената ни сила веднага усили напора на Едгар, но и Светлите си имаха своите резерви. Кубчето в ръцете на Иля се разпадна, обсипа пода със златист фин прах и ответният удар изтласка Едгар един метър назад. До мен Олга започна да стене — основният й запас от енергия беше изчерпан и сега тя изпомпваше самата същина на силата си, дълбоките резерви, които хич не се възстановяват лесно. Днес тя, изглежда, не беше във форма.
На какво се надяваше Лемешева?
Зад гърбовете на Светлите се чу някакъв шум. Аха… братята-вампири… през балкона, вероятно…
Но маговете сякаш не забелязаха това. Само тигрицата скочи по посока на шума, като помете жалките мебели по пътя си и раздра с нокти линолеума. И след миг долетя жалният вой на един от братята.
Не, трима вампири са малко за една трансформираща се…
— Виталий! — отсечено заповяда Лемешева. Мислената заповед се плъзна през Сумрака и нашият върколак се хвърли към входа, разсъбличайки се в движение и превръщайки се във вълк. Ние продължавахме да подхранваме със сила Едгар, който отново пое напред, като дори успя да избута Иля вътре в апартамента. После зад гърба на Едгар се появи огромен вълк и без да обръща внимание на маговете, се хвърли напред.
Само дето от вътрешността на жилището срещу върколака изригна огнен разряд. Някой от останалите в резерв Светли влезе в схватката. И веднага показа, че не става дума за шегички.
Гъстата кафява козина на върколака пламна, той подскочи, размаха лапи, започна да се търкаля по пода, за да угаси пламъка. Ако беше продължил сега атаката, имаше шансове да се противопостави на мага, преди оня да подготви второто огнено кълбо…
Но той очевидно наистина беше изгубил тренинг заради работата си на пропуска.