Антон кимна леко. И хукна към изхода на залата. Едгар също искаше да зададе някои въпроси на Хесер… но срещна погледа на Светлия и предпочете да не рискува. Обърна се и пристъпи върху сивия мрамор на пода, върху тесния клин на Инквизицията, опитващ се да раздели бялата от черната половина.
Инквизиторите вече сваляха тогите си. Единият от тях небрежно остави своята в ръцете на Витезслав, отвори портал, пристъпи в него и изчезна. Останалите си тръгнаха по обикновения начин — през вратата.
Вампирът погледна Едгар и попита:
— Искаш ли да я премериш?
— Не знам дали ще ми отива — отвърна тихо Едгар.
— Кой знае? Но си струва да опиташ. Или възнамеряваш да се върнеш в Москва?
Едгар внимателно взе от ръцете му омачкания сив плат. Попита неловко:
— Извинявайте… а какво каза Светлана на Завулон?
— Инквизиторите трябва да имат добър слух. — Вампирът се усмихна накриво. — Почти нищо. Бих нарекъл това проклятие, но Светлите не умеят дори да проклинат… Каза му: „Дано никой никога не се влюби в теб.“
Едгар кимна. Сви рамене и каза:
— А на него хич не му и трябва.
Москва — Николаев — Лазурное
Юни-октомври 1999
В книгата са използвани фрагменти от песните на Владимир Висоцки, Юлий Буркин, Кипелов, групите „Ария“, „Воскресение“ и „Наутилус Помпилус“.
Забележка: Това художествено произведение се разпространява в електронна форма със знанието и съгласието на притежателите на авторски права, на некомерсиална основа и при условие запазването целостта на текста, включително и настоящето уведомление. Всяко комерсиално използване на настоящия текст без знанието и прякото съгласие на притежателя на авторските права Е ЗАБРАНЕНО.