Виталий непрекъснато се опитваше да угаси пламъците, а от тъмнината към него долитаха нови разряди. Втори, трети, четвърти… Бликна кръв, разхвърчаха се парчета горяща плът. Вълкът нададе вой и утихна — само задните му лапи конвулсивно потреперваха, а между тях лежеше пламтящата като бенгалски огън опашка. Това беше дори красиво.
На гърдите ми изхрущя и се пръсна на малки парчета амулетът ми — малка кристална каничка със затворената вътре капчица червена течност. Лоша работа. Това хем беше знак — силата ми беше на привършване, — хем последен резерв. Капката кръв на родилка, починала при раждането на Тъмен Различен, е много силен източник на енергия, но и той няма да стигне за дълго.
— Лена! — нареди Лемешева.
Отново усетих заповедта, издадена без думи, и Лена бавно, като сомнамбул, излезе от Кръга. Дясната ми длан се опразни, трансът също се прекрати за няколко секунди преди Ана Тихоновна да се пресегне към мен. Но през това време видях, че вътре в нашия кръг стои сгъваема масичка от черно дърво, на която лежи нож с тънко острие от оксидирана стомана. А Лена вече стоеше до пясъка, замряла над играещите деца, сякаш избираше едно от тях…
— Момиченцето! — извика Лемешева. — От едно момиче ползата е повече, отколкото от дванайсет момчета!
Сега разбрах всичко. Всичко, освен едно — откъде Ана Тихоновна има право на жертвоприношение и защо е решила да изразходва толкова сила за спасяването на някаква най-обикновена вещица!
Но в този миг Лемешева стисна ръката ми и аз се превърнах само в една безволева част от Кръга на Силата.
Едгар, вече избутан в ъгъла на стълбищната площадка — сега не го изблъскваха, а се опитваха да го размажат върху стените — рязко вдигна нагоре ръка:
— Спрете!
Колко боли…
Кръгът изпиваше последните ми капки енергия. А Олга вече не даваше нищо, тя беше изцедена докрай и стоеше помежду ни, потрепервайки, сякаш се беше озовала под оголена жица, пък и Жана стенеше тихо, а главата й се навеждаше все по-надолу към гърдите…
— Имаме право на жертвоприношение — студено каза Едгар. — Ако не отстъпите…
Светлите се вцепениха. Аз видях как се споглеждат, как Гарик поклаща със съмнение глава.
А Семьон май веднага повярва.
Жертвоприношението е чудовищно изригване на сила. Особено ако е жертвоприношение на дете, ако се прави в Кръг на Силата и ако го извършва опитна вещица. А Ленка Киреева вече стоеше вътре в Кръга, ножът беше в ръката й, а момиченцето лежеше на черната маса.
Ако ние влеехме в Едгар силата, която щеше да се освободи сега. Светлите нямаше да устоят. Разбира се, и те щяха да намерят своите извънредни методи, но дали имаха пълномощията да се възползват от тях?
В коридора изскочи с рев тигрицата-трансформиращ се маг. Изглежда се беше била с братята на балкона и беше видяла какво се готвим да сторим.
— Няма да устоите — отчуждено каза Едгар. — Така или иначе ще вземем своя човек, а детето ще загине. По ваша вина.
Светлите бяха сащисани. Нищо чудно… Ситуацията, колкото и да беше конфликтна, изобщо не изглеждаше особено значима. Държавите не се заплашват помежду си с ядрен удар при залавяне на техни разузнавачи, Различните не отправят закани за магия от първо ниво при възникването на дребен конфликт между оперативни работници.
Само дето Светлите продължаваха да притискат нашия маг, макар и по инерция, обаче без да свалят „пресата“, а ние вече нямахме сили, за да ги споделим с Едгар. Олга се вцепени, изгуби съзнание и сега стоеше в Кръга като безволева, вкаменена кукла. Жана започна да се свлича на колене, като геройски не се пускаше и отдаваше последни трошици от енергията си. Лицето на Лена болезнено се разкриви, тя вдигна ножа над потреперващото момиченце — то беше в съзнание, иначе щеше да се понижи нивото на изхвърлената сила, но беше подложено на заклинанието за мълчание. Тялото ми омекна като памук и усетих, че се олюлявам. Дано побърза… не издържах вече…
— Стойте! — изкрещя Семьон. — Даваме ви вещицата!
Да задържим… да задържим Кръга. Опитах се да дръпна енергия от заобикалящото пространство, от уплашената до смърт хлапачка, от минувачите, които вървяха наблизо и старателно не забелязваха случващото се.
Нямаше смисъл, всичко беше изсмукано до последната капка. Това е Лемешева… не току-така се държи най-яко, мръсницата… ние тук ще се гътнем заради някаква бабичка, която никому не е изтрябвала, а тя ще оцелее… тази твар…
А Светлите вече изблъскаха навън, право в ръцете на Едгар, мърлявата пълна жена с мръсния пеньоар и скъсаните чехли. Онази нищо не разбираше — озърташе се и правеше опити да се прекръсти.