— Ще си платите — заяви накрая Семьон.
С рязко движение Едгар изви ръката на спасената вещица зад гърба — нямаше време за обяснения, нямаше сили за магия. И я повлече надолу по стълбите.
Не бива да се разкъсва Кръга…
Жертвоприношението е действие с такава сила, че е по-добре да не се изразходва. Правото да бъде извършено е спечелено преди може би двайсет или трийсет години със заплетени интриги и хитри провокации. Затова Киреева стоеше с вкаменено лице над момиченцето и в ръката й блестеше ножът, с който беше готова с един замах да прободе сърцето, а Дениска монотонно повтаряше думите на необходимото заклинание. Всеки миг можехме да получим поток от енергия… само че беше по-добре да не се стига дотам.
Не разкъсвай Кръга…
Само гневът ме крепеше. Към целия този толкова неудачно започнал ден, към всички неуспехи от последната година, към Лемешева, която явно знаеше повече, отколкото казва. Не знам къде намирах последните трошици сила, но нали ги намирах! И ги прекарвах през омекналите тела на Олга и Жана, за да ги влива Лемешева като ручейче в Едгар…
Първи, с един скок в микробуса се качиха братята-вампири… и това ми било оперативни служители… После Ленка пусна хлапачката, която с рев хукна да бяга. Дениска заряза заклинанията, грабна ритуалната масичка и я метна в колата. Чак след това Лемешева разкъса кръга.
Всичко плуваше пред очите ми. Кой знае защо започнах да кашлям, напразно опитвайки се да издърпам ръката си от вкаменените пръсти на Олга.
— Качвайте се! — извика Ана Тихоновна. — Бързо!
Появи се Едгар — Виж, той изглеждаше доста свеж. Хвърли вещицата отзад и скочи на седалката до Дениска. Ана Тихоновна вмъкна в колата Олга, аз помогнах на Жана да влезе — тя беше много зле, но все пак оставаше в съзнание.
— Кои сте вие? Кои сте? — крещеше спасената. Ана Тихоновна побесня и я шамароса, след което вещицата млъкна.
— Дай газ, Дениска! — казах аз. Сякаш той се нуждаеше от подобно подканяне…
Изнесохме се от двора с бясна скорост. Едгар се държеше с ръце за главата и работеше — коригираше линиите на реалността, за да разчисти пътя ни.
— Зле ли си, Алиска? — с ненаситно любопитство попита Лена. Стиснах зъби и поклатих глава в знак на отрицание. Лена се оплака: — А аз съвсем се скапах. Трябва да си взема малко отпуска.
Спасената вещица тихо простенваше, докато не забеляза пълния ми с омраза поглед. Тогава веднага млъкна, направи опит да се премести назад, по-далеч от мене, но там седяха вампирите. Бесни, разпердушинени, окървавени — май им беше стигнал умът да стоят по-далече от трансформиращия се маг, но бяха отнесли по някой и друг удар с лапа.
— И Виталик го изпепелиха… — мрачно каза Ленка. — Разбира се, той беше идиот, но наш… Ана Тихоновна, сигурна ли сте, че си заслужаваше да хвърлим толкова усилия за тази гадина?
— Заповедта бе дадена от Завулон — отвърна Лемешева. — Сигурно той знае по-добре от нас.
— Тогава можеше и да помогне — не се сдържах да отбележа аз. — Това беше работа по неговите, но не и по нашите възможности.
Ана Тихоновна ме погледна с любопитство.
— Не е точно така. Ти много добре поработи, момичето ми. Направо чудесно. Не очаквах, че ще дадеш толкова сила.
Едва се стърпях да не ревна. За да скрия сълзите си погледнах Олга — тя все още беше в несвяст. Поне това може да ми послужи за утеха — тя си изпати доста повече…
С мъка се надигнах и потупах Олга по бузата. Никаква реакция. Ощипах я. Не помръдна.
Всички ме гледаха с интерес. Дори тихо псуващите вампири престанаха да лижат раните си и зачакаха нещо.
— Да бяхте й помогнали, Ана Тихоновна — казах аз. — Нали е пострадала при изпълнение на служебните си задължения, а според инструкцията…
— Как бих могла да й помогна, Алиса, миличка? — благо попита Лемешева. — Та тя е мъртва. Вече от пет минути. Не е преценила добре силите си и се е изчерпала докрай.
Побързах да отдръпна ръка. Отпуснатото тяло на Олга потреперваше на седалката, отпуснатата брадичка се приплъзваше по гърдите.
— Ти какво, не усещаш ли? — прошепна Жана. — Какво ти става, Алиска?
За да различиш мъртвото от живото дори няма нужда от никакви заклинания. Елементарна работа със силата. Онази фина материя, която някои наричат душа, се усеща веднага… ако е на мястото си.
— Прекалено много сили си дала! — разбра Ленка. — Ох, Алиса, ти сега си празна! Поне пет години ще си така. Така Оля Брянцева отдаде всичко от себе си по време на една операция — и досега не може да влезе В Сумрака!
— Ще има да чакате — само казах аз, опитвайки се да запазя спокойния израз на лицето си. — Съгласно инструкцията, ще ми помогнат да се възстановя.