Това прозвуча твърде жалко.
— На Брянцева помогнаха ли й? — попита Лена.
А Ана Тихоновна рече с въздишка:
— Алиса, преди една година, когато ти беше момичето на Завулон, всичко щеше да е в съответствие с инструкциите.
Дори не бях успяла да измисля какво да отговоря, когато Ромашова истерично изкрещя:
— Къде ме карате? Къде?
И в този миг ми падна пердето. Скочих и започнах да налагам вещицата-единак по муцуната, като гледах да я одраскам по-силно. Онази беше толкова втрещена, че дори не се опита да се съпротивлява. Млатих я така към три минути под съпровода на одобрителните възгласи на братята-вампири, упреците на Лемешева и окуражителните реплики на Ленка и Жана. Само мъртвата Олга, на която непрекъснато се натъквах в теснотията, не можеше да каже нищо. Но според мен бих имала и нейната подкрепа.
После седнах и си поех дъх. Старата вещица ридаеше и опипваше разкървавеното си лице.
Поне да ни бяха подгонили! Щях да се вкопча в гърлата на тези Светли не по-зле от вампир! Как да им видя сметката без никаква магия!
Но никой не ни преследваше.
Никой не би нарекъл завръщането ни триумфално.
Вампирите изнесоха тялото на Олга и мълчаливо, сякаш дори те разбираха целия трагизъм на ситуацията, поеха към щаба. Впрочем, защо пък да не разбират? Те бяха заменили живота за неживот, но продължаваха да мислят, да чувстват и на теория можеха да продължат това си съществуване вечно. А Олга си беше отишла завинаги.
Дениска закара микробуса на паркинга. Едгар хвана здраво за ръката спасената вещица и я поведе към сградата на Патрула. Тя не се съпротивляваше. Ние вървяхме последни в шествието.
Пренасянето на труп по оживена московска улица досами стените на Кремъл не е най-спокойното занимание. Въпреки заклинанието за незабележимост, отново наложено от Лемешева. Вярно, хората не ни гледаха, забързваха се и внимателно заобикаляха процесията. За сметка на това се развълнува Сумракът.
Тук тъканта на битието е прекалено фина. Твърде много кръв, твърде много емоции, прекалено отчетливи следи от миналото. Има такива места, където границата между човешкия свят и Сумрака е почти невидима и центърът на Москва е едно от тях.
Ако сега бях във форма, щях да видя разлюлените вълни на силата, прииждащи от дълбините на другата реалност. Едва ли Завулон ще съумее точно да обясни какво стои зад тях. А на нас не ни остава друго, освен да не реагираме, да не обръщаме внимание на жалкото дихание на Сумрака, който бе усетил вещицата, загинала в магическия двубой.
— По-бързо! — каза Лемешева и вампирите ускориха крачка. Сигурно Сумракът не на шега се беше разбунил.
Впрочем за мен това вече бе нещо недостъпно.
Влязохме през невидимата за хората врата, при това на Лена й се наложи да преведе мен и Жана. Насреща ни вече тичаха сътрудниците. Развилнялата се отново вещица беше завлечена някъде на десетия етаж, в килията за разпити. Олга беше поета от маговете от отдела по изцеленията. Без някаква надежда да й помогнат — трябваше само да се регистрира смъртта. Единият от дежурните изцелители ни прегледа внимателно. Когато прецени състоянието на Жана, поклати неодобрително глава, а при прегледа на измъчените вампири се намръщи. После премести погледа си върху мен и лицето му се вкамени.
— Какво, съвсем ли е зле? — попитах аз.
— Малко е да се каже — отвърна той без излишна сантименталност. — Ти за какво мислеше, Алиса, когато отдаваше силата си?
— Действах съгласно инструкцията — отвърнах аз, отново усещайки как сълзите ми напират. — Едгар нямаше да е жив — срещу себе си имаше двама магове второ ниво.
Лечителят кимна.
— Достойно усърдие, Алиса. Но и цената не е малка.
Едгар, който вече се беше забързал към асансьора, спря и ме погледна със съчувствие. Приближи се и ми целуна ръката — нежно и галантно. Тези прибалтийци вечно се правят на викториански джентълмени.
— Приеми дълбоката ми благодарност, Алиса! Усещах, че се раздавате до последно. Беше ме страх да не последваш Олга.
Той се извърна към лечителя:
— Какво може да се направи за това храбро момиче, Карл Лвович?
— Боя се, че нищо — разпери ръце лечителят. — Алиса е теглила силата от собствената си душа. Същото е като дистрофията, разбирате ли? Когато на организма не му достига храна, той започва да изяжда себе си. Унищожава черния дроб, мускулите, стомаха — само за да запази до последния момент мозъка. Нашите момичета са се озовали в аналогична ситуация. Жана май навреме е изпаднала в безсъзнание и е престанала да черпи от последните резерви. Алиса и Олга са се крепили до последно. Вътрешните резерви на Олга са били по-малки и тя е умряла. Алиса е издържала, но е изцяло изтощена ментално…