— Доникова?
Аз погледнах Лемешева и кимнах:
— Напълно съм съгласна. Ако целта на нашата мисия е била освобождаването на всяка цена на задържаната, то образуването на Кръг на Силата и заплахата с жертвоприношение са били най-доброто решение.
След кратка пауза скептично допълних:
— Разбира се, ако тази глупачка си заслужаваше такива усилия.
— Алиса! — В гласа на Лемешева иззвънтя стомана. — Как дръзваш да обсъждаш заповедите на ръководството? Шефе, поднасям ви извинения от името на Алиса, тя изхаби прекалено много нерви и донякъде… не е на себе си.
— Разбира се — рече Завулон. — Алиса фактически е осигурила успеха на операцията. Пожертвала е цялата си сила. Нищо чудно, че има желание да задава въпроси.
Аз рязко вдигнах глава.
Завулон беше много сериозен. Нито сянка от присмех или ирония.
— Но… — подзе Лемешева.
— Някой току-що говореше за йерархията, нали така? — прекъсна я Завулон. — Хайде да помълчите.
Лемешева сепнато си затрая.
Завулон стана от бюрото. Бавно се доближи до мен — аз не свалях поглед от него, но и не се надигнах от мястото си.
— Онази глупачка изобщо не заслужаваше да се хвърлят такива усилия — рече Завулон. — Точно така. Виж, самата операция против Нощния патрул беше изключително важна. Всичките ни бойни рани са напълно оправдани.
Сякаш ме боднаха с шило…
— Благодаря, Завулон — отвърнах аз. — Ще ми е по-лесно да изживея всички тези години като знам, че не съм се раздала напразно.
— За какви години говориш, Алиса? — попита Завулон.
Странна работа… цяла година почти не бяхме разговаряли… дори не бях получавала заповеди лично от него… а ето че сега ме заприказва. И в гърдите ми отново се образува студена пробождаща буца…
— Лечителят каза, че няма да се възстановя скоро.
Завулон се подсмихва. И изведнъж се пресегна! И ме потупа по бузата. Нежно… с толкова познато докосване…
— Лечителят може да е казал много неща — изрече дружелюбно той. — Лечителят си има свое мнение… а аз — мое.
Отдръпна ръката си и аз с усилие се въздържах да не вдигна лице, за да потърся отново докосването й…
— Според мен никой не оспорва факта, че Алиса Доникова в значителна степен е осигурила успеха на днешната операция, нали? — попита Завулон.
Аха… бих искала да видя кой ще се осмели да възрази! Само Лемешева предпазливо допълни:
— Ние всички положихме много големи усилия…
— По вашето състояние е лесно да се прецени кой какво е положил.
Завулон се върна при бюрото. Но не седна, а само се подпря на плота и замря, загледан в мен. Май внимателно ме сканираше през сумрака.
Но аз не можех да усетя това…
— Всички са съгласни, че Дневният патрул трябва да помогне на Алиса, нали така? — осведоми се Завулон.
В очите на Лемешева се появи ярост. Навремето старата вещица също е била приятелка на Завулон. Затова ме мразеше, докато му бях фаворитка… затова, когато шефът ме заряза, тя стана милостива към мен, наместо да се гневи.
— Ако става дума за помощ — подзе тя, — то Карл Лвович направи добра съпоставка. Готови сме да споделим сила с Алиса, но това е същото като да дадеш на един умиращ парче сланина вместо бульонче. Впрочем аз съм готова да се опитам…
Завулон извърна глава и Лемешева си затвори устата.
— Щом трябва булъонче — ще се даде — изрече той много спокойно. — Всички са свободни.
Първи наскачаха братята-вампири, после станаха вещиците. Аз също започнах да шаря с крака по пода, търсейки сандалите си.
— Алиса, остани, ако не е проблем — помоли Завулон.
Очите на Лемешева припламнаха — и угаснаха. Тя бе разбрала онова, в което аз все още се страхувах да повярвам.
След няколко мига двамата със Завулон останахме насаме. Мълчаливо загледани един в друг.
Гърлото ми пресъхна и езикът ми се скова. Не, това е невъзможно… не си струва дори да се залъгвам…
— Как си, Аля? — попита Завулон.
Само мама ме нарича Аля.
И Завулон — той ме наричаше така преди…
— Като изцеден лимон съм — отвърнах аз. — Кажи, наистина ли съм толкова голяма глупачка? Дадох всичко от себе си за работа, която не е изтрябвала никому?